— Около 622 година след Христа.
— И какво станало?
— Там намерил един завързан кон, кон с крила. Качил се на него и конят го отнесъл на небесата, където пророкът се изправил пред Всемогъщия Бог. А той му казал как точно истинските вярващи трябва да спазват молитвените ритуали. Пророкът ги запомнил и по-късно ги издиктувал на писар, за да се превърнат в неразделна част от 6666-те. Тези строфи станали — и все още са — основата на исляма.
Останалите трима учени кимнаха в съгласие.
— Искате да ми кажете, че те наистина вярват в това? — попита заместник-директорът.
— Да не бъдем надменни — рязко отбеляза Хари Харисън. — Новият завет ни учи, че Исус Христос се лутал из пустошта четиридесет дни и четиридесет нощи, а сетне срещнал и отблъснал самия дявол. След такъв преход, сам и без храна, човек със сигурност би халюцинирал. Но за истинските християни това е свещен текст, който не подлежи на съмнение.
— Добре, извинявам се. Да разбирам ли, че Ал Исра е срещата с архангела?
— Не, не — каза Джоли. — Ал Исра е самото пътуване. Магическо пътуване. Божествено пътуване, проведено с напътствията на самия Аллах.
— Наричали са го още — включи се и доктор Шраме — „пътуването през мрака към великото просветление“…
Другите трима добре знаеха този древен цитат и кимнаха в съгласие.
— Хубаво, но какъв смисъл биха вложили в това един съвременен мюсюлманин и един висш член на Ал Кайда?
Това бе първият момент, в който учените получиха някаква бегла информация за източника на текста.
— Документът бил ли е ревниво пазен? — поинтересува се Харисън.
— Двама души умряха, за да не ни позволят да го видим.
— О, ясно. Разбираемо е. — Д-р Джоли съсредоточено изучаваше лулата си. Останалите трима бяха свели погледи. — Опасявам се, че не може да е друго освен позоваване на някакъв проект, някаква операция. При това немалка.
— Колко голяма? — попита мъжът от министерството.
— Господа, ревностните мюсюлмани, да не говорим пък за фанатиците, не се отнасят лековато към Ал Исра. За тях това е нещо, променило света. И ако някой е избрал за определена операция кодовото име „Ал Исра“, ви гарантирам, че говорим за огромен проект.
— И нямаме представа какъв може да е?
Д-р Джоли огледа колегите си около масата. Свиване на рамене.
— Никаква. И двамата автори търсят благословия за намеренията си, но дотам. Така че според мен, а и колегите ми ще се съгласят, би трябвало вие да разберете какви точно са тези намерения. Но каквито и да са, бъдете сигурни, че не биха кръстили „Ал Исра“ нито бомба в куфарче, нито взривена дискотека, нито вдигнат във въздуха автобус.
Никой не си водеше бележки. Нямаше и нужда. Всяка дума вече бе записана. Все пак се намираха в сградата, известна в бранша като Двореца на тайните.
И двамата военни щяха до час да получат разпечатка на водения разговор и да прекарат нощта в подготвянето на съвместния си доклад. Запечатаният доклад щеше да напусне зданието призори и, съпроводен от въоръжена охрана, да бъде отнесен нависоко. На много високо. На най-високото място в САЩ. В Белия дом.
Към Вашингтон Тери Мартин пътува в една лимузина с Бен Джоли. Беше по-просторна от колата, с която бе пристигнал, а задните седалки бяха отделени от шофьора със стъклена преграда. През нея се виждаха два тила — на самия шофьор и на младия им цивилен придружител.
Грубоватият старец разумно бе прибрал лулата в джоба си и бе вперил поглед в гледката навън — море от червеникаво-кафяви и златни есенни листа. По-младият англичанин гледаше през своя прозорец също така унесено.
Цял живот бе обичал само четирима души и през последните десет месеца бе загубил трима от тях. Родителите му бяха починали в началото на същата година почти едновременно на по седемдесет и няколко години. Баща му стана жертва на рак на простатата, а майка му просто не успя да го понесе: написа трогателни писма до синовете си, изпи цяла опаковка приспивателни, отпусна се в горещата вана и заспа, за да се пренесе, по собствените й думи, „при татко ви“.
Тери Мартин беше съсипан, но успя да го преживее благодарение на подкрепата на другите двама души, които бе обичал повече от самия себе си. Единият беше партньорът му от четиринайсет години, висок красив брокер, с когото бяха наистина много близки. Но в една ненормална мартенска нощ се случи немислимото — пиян шофьор с превишена скорост, метал, който се врязва в плътта, труп в калта на пътя, и ужасно погребение, на което родителите на Гордън го гледаха навъсено, защото не можеше да сдържи сълзите си.
Тогава той реши да отнеме собствения си, вече лишен от смисъл живот. По-големият му брат Майк обаче усети какво се случва и се премести у тях за седмица, за да го върне към разума.