— Добре де, а не могат ли да пратят някой да се слее с обкръжението им?
Възрастният мъж отново поклати глава.
— Стига, Тери, и двамата знаем, че няма как да стане. Ако е арабин, най-вероятно лесно ще бъде убеден да работи срещу нас. Ако пък не е, няма шанс. Арабите са от големи семейства, племена, родове. Една бърза проверка във фамилията или рода, и ще го хванат. Значи трябва да е идеално подготвен. Трябва да изглежда като тях, да говори като тях и, най-важното, да се държи като тях. Ако сбърка дори една сричка в молитвите, фанатиците ще го усетят. Все пак ги повтарят пет пъти дневно, няма как да не го хванат.
— Така е — отвърна Мартин със съзнанието, че тезата му не струва, но му се прииска да пофантазира. — Но пък човек може да наизусти строфите от Корана и да си създаде прилична легенда.
— Това са глупости, Тери. Няма западняк, който да може да мине за арабин сред араби.
— Освен брат ми — пророни д-р Мартин.
Секунда по-късно му се прииска да си бе отхапал езика. Но всъщност май нямаше защо. Загубил интерес към темата, Джоли изсумтя и насочи поглед през прозореца към предградията на Вашингтон. Главите от другата страна на стъклената преграда не помръднаха. Тери въздъхна с облекчение. Очевидно подслушвателните устройства в автомобила бяха изключени.
Грешеше.
3.
Рано сутринта в събота докладът от срещата на Съвета по Корана беше напълно готов и провали не един план за уикенда. Сред хората, вдигнати от леглата, беше Марек Гъмиени, заместник-директор по оперативната част в ЦРУ. Беше му известено да се яви веднага в офиса си, без подробности защо.
„Защо“-то бе на бюрото му. Във Вашингтон още бе тъмно, но първите лъчи на слънцето вече галеха далечните хълмове на Принс Джорджс Каунти, там, където река Патъксент се влива в Чесапийк.
Кабинетът на Марек Гъмиени бе сред малкото стаи на последния, шести етаж на голямото многоъгълно здание в единия край на комплекса, познат като щабквартирата на ЦРУ или, по-просто казано, Лангли. Крилото бе известно като „старата“ сграда, за да се различава от огледалната „нова“ сграда, конструирана след 11-и септември.
Директорът на ЦРУ обикновено е политическо назначение, докато двамата му заместници са истинските действащи ръководители. Заместникът по оперативната част се занимава с реалното събиране на сведения, докато заместникът по разузнаването отговаря за превръщането на потоците сурова информация в разбираема картина.
Под тях са контраразузнаването — което пази управлението от шпиони и предатели — и контратерористите, в чиито отдели ври и кипи, защото вече вместо СССР трябва да следят новите заплахи от Близкия изток.
Още от началото на Студената война през 1945-а заместник-директорите по оперативната част бяха експерти по съветските дела. Марек Гъмиени беше първият арабист на поста. Бе прекарал години в Близкия изток като млад агент, за да усъвършенства арабски и фарси, официалния език в Иран, и да опознае тамошната култура.
И понеже дори рано сутринта в събота в тази нонстоп работеща сграда нямаше кой да му приготви горещо ароматно кафе, Гъмиени реши да си го направи сам. Докато то кипваше, реши да разгледа документа, който бе получил.
Не че не знаеше какво да очаква. Във Форт Мийд може и да бяха свършили работата по възстановяването на файловете, превода и анализа, но именно ЦРУ, със съдействието на британците и на пакистанския ПКЦ в Пешавар, бе довело нещата дотук. Хората на ЦРУ и в Пешавар, и в Исламабад, информираха шефа си постоянно и за всичко.
Папката съдържаше всички файлове, разпечатани от лаптопа на човека от Ал Кайда, но двете писма определено бяха най-важните. Заместник-директорът знаеше идеално арабски и все пак текстът го затрудни дотолкова, че му се наложи да го сравнява с превода.
Прочете доклада на Съвета по Корана, подготвен съвместно от двамата военни, присъствали на сбирката. Нищо не го изненада. Беше ясно, че препратката към Ал Исра, вълшебното пътуване на пророка през мрака, би трябвало да е код за някаква много важна операция.
За удобство на американското разузнаване, операцията трябваше да бъде прекръстена. „Ал Исра“ не ставаше — щеше да разкрие на останалите до какво са се докопали. Затова Гъмиени използва криптографска програма, която да предложи вариант.
Кодираните названия се генерират случайно от компютъра, а в същия месец в ЦРУ на мода бяха морските същества. Така че компютърът избра „скат“. Проект „Скат“.
Последният лист в папката беше прибавен в събота вечерта. Беше дело на човек, който не обичаше да си хаби думите, а именно — на директора на националното разузнаване. Очевидно документите от Форт Мийд бяха стигнали до Стив Хадли, до Негропонте и до Белия дом. Марек Гъмиени бе сигурен, че в Овалния кабинет ще свети до късно.