Другите двама си спомниха досието на Мартин. Да, разбира се, онези години в Афганистан, когато помагаха на муджахидините в борбата им срещу съветските окупатори. Беше малко вероятно, но не и невъзможно наистина да са се срещали. През следващите десет минути разпитаха Мартин за всичко, което можеше да прибави към информацията за Измат Хан. Мартин им върна папката.
— Как е той сега? Как се промени за тези пет години в лагер „Делта“?
Американецът от Лангли сви рамене.
— Много е труден, Майк. Много, много твърд. Докараха го с кофти рана на главата и мозъчно сътресение. В началото докторите решиха, че е малко… ами, глуповат. Умствено изостанал. Оказа се, че е напълно дезориентиран — от дългия път и сътресението. Беше в началото на декември 2001-ва, скоро след събитията в Ню Йорк. Лечението му протече… не знам как да се изразя… не с особена грижовност. А после, изглежда, природата си каза своето и той се възстанови.
— И какво ви каза?
— Нищо особено. Отказа всякакви сделки. Просто си седи и се вторачва в следователите, и трябва да ти кажа, че в очите му не се чете братска обич. Затова е затворен в единична килия. Но от други разбрахме, че знае арабски, научил го е в Афганистан, а преди това е бил в мадраса и е наизустил Корана. Двама доброволци на Ал Кайда, родени в Англия, прекараха известно време с него в базата и преди да ги пуснем, разказаха, че са го научили на малко английски.
Мартин рязко се извърна към Стив Хил.
— Трябва да бъдат прибрани и сложени под карантина.
Хил кимна.
— Разбира се. Ще го уредим.
Марек Гъмиени стана и закрачи край плевнята, а бившият военен пак зачете досието. После се втренчи в огъня и сред пламъците там сякаш видя далечните голи хълмове. Двама души зад купчината камъни и един съветски хеликоптер, който се готвеше да ги нападне. И момчето с тюрбана, което прошепна: „Ще умрем ли, ингилиз?“
Гъмиени се върна и разръчка огъня. Споменът изчезна сред искрите.
— Със сериозна работа си се захванал тук, Майк. Бих казал, че е по-скоро за екип от професионалисти. Всичко сам ли вършиш?
— Доколкото мога. За пръв път от двайсет и пет години имам време.
— Но не и пари, а?
Мартин вдигна рамене.
— Пълно е с охранителни фирми, ако ми се прииска работа. Дори само в Ирак се появи по-голямо търсене, отколкото можете да си представите. За седмица в сунитския триъгълник се изкарва повече, отколкото за половин година в армията.
— Ама това означава да се върнеш в прахта, пясъка, при опасността и бързата смърт. Нали си се пенсионирал.
— А ти какво предлагаш? Почивка с Ал Кайда на морето?
Марек Гъмиени се засмя единствено от благоприличие.
— Обвиняват американците в много неща, Майк, но почти никога за това, че не са били щедри към тези, които са им помогнали. Мислех си за нещо като консултантски договор за, да кажем, двеста хиляди долара годишно в рамките на пет години. Бихме ги превеждали където кажеш, няма защо да си губим времето с данъци. Не очакваме също и да спазваш някакво работно време. И никакви опасни задачи повече, разбира се.
Мислите на Майк Мартин се пренесоха към сцена от любимия му филм. В нея Т.И. Лорънс предлага пари на Ауда Абу Тауи, за да се присъедини в атаката срещу Акаба. А отговорът е: „Ауда няма да язди до Акаба заради британското злато. Той ще язди до Акаба, понеже това му доставя удоволствие“.
Той стана.
— Стив, искам домът ми да е увит в найлон. Целият. Като се върна, трябва да го заваря, както съм го оставил.
Шефът на отдела за Близкия изток кимна.
— Готово.
— Ще си взема нещата. Не са много, ще се съберат в багажника.
Така под ябълковите дървета в една градина в Хампшир бе Договорен отговорът на проект „Скат“. Два дни по-късно един компютър напълно произволно генерира новото му име: операция „Клин“.
Ако го притиснеха, Майк Мартин никога нямаше да успее да обясни защо, но във всички по-нататъшни брифинги относно бившия си афгански приятел той така и не сподели една малка подробност.
Може би реши, че размяната на информация все пак е двупосочна улица. Или просто мислеше, че подробността е незначителна. А тя бе свързана с един тих разговор в сенките на една пещера, превърната от арабите в болница, на място, наречено Шаджи.
Втора част
ВОИНИ
4.
Срещата на хампширската поляна бе последвана от трескави действия. За начало Гъмиени и Хил трябваше да получат зелена светлина от политическите си шефове.
Това не беше чак толкова лесно, защото първото условие на Майк Мартин бе не повече от десетина души да знаят истинската цел на операция „Клин“. Опасенията му бяха съвсем разбираеми. Ако с информацията разполагаха петдесет души, рано или късно някой щеше да се изпусне. Нямаше да е нарочно или за да навреди. Просто щеше да се случи.