Онези, които са работили при тежки условия под прикритие, знаят под какво напрежение си да не допуснеш грешка — дори когато разчиташ само на собствените си сили и умения. Да се надяваш, че няма да бъдеш издаден от някоя непредвидима случайност, е, само по себе си, доста стресиращо. Но истинският кошмар настъпва, когато разбереш, че причина за залавянето и бавната ти смърт е някой глупак, който е решил да се направи на отворен пред приятелката си бара и някой го е чул.
Затова и условието на Мартин бе прието на момента.
Джон Негропонте се съгласи да е единственият висш служител във Вашингтон, посветен в тайната, и разреши начало на операцията, Стив Хил, от своя страна, обядва в Лондон с човек от британското правителство и постигна същата уговорка. Така станаха четирима.
Беше ясно обаче, че не могат да работят по случая денонощно. Трябваха оперативни отговорници. Марек Гъмиени си избра един от най-добрите млади арабисти в контраразузнаването, Майкъл Макдоналд, който заряза текущите си дела, обясни на семейството си, че се налага да замине в командировка в Англия, и се качи на самолета към Европа — горе-долу по същото време, в което Марек Гъмиени летеше обратно.
Стив Хил избра заместника си от отдела — Гордън Филипс. Преди да се разделят, двамата с Гъмиени решиха всяка следваща стъпка от операцията да може да бъде подкрепена от достоверно звучаща легенда, за да не може никой извън десетината посветени да разбере, че подготвят проникването на западен агент в Ал Кайда.
В Лангли и Воксхол Крос бе обяснено, че избраните служители всъщност са изпратени на обучение и ще отсъстват от работа половин година.
Стив Хил запозна двамата нови в екипа и им разясни целта на операция „Клин“. Макдоналд и Филипс го слушаха в пълно мълчание. Бяха настанени не в централата на МИ-6 край Темза, а в тайна извънградска къща, една от многото, с които Фирмата разполагаше в провинцията.
Когато оставиха багажа си и се събраха в гостната, той им подхвърли по една дебела папка.
— От утре започва търсенето на оперативен щаб — каза им. — Имате двайсет и четири часа да запаметите всичко тук. Това е нашият човек. А това… — той сложи на масичката една по-тънка папка — е човекът, за когото ще се представи. За него очевидно знаем много по-малко. Но следователите в Гитмо са успели да изкопчат само толкова. Наизустете и това.
Когато той излезе, двамата младши сътрудници си направиха голяма кана кафе и започнаха да четат.
Мартин се влюби за първи път на петнайсет, по време на въздушното шоу във Фарнбъро през 1977-а. Беше с баща си и по-малкия си брат. И тримата бяха запленени от изтребителите и бомбардировачите, въздушните номера и показваните за първи път прототипи. За Майк обаче гвоздеят на програмата бяха Червените дяволи, елитните парашутисти, които скачаха от невероятни височини и се рееха в небето, за да се приземят с цялото си великолепие директно в центъра на малката зона за кацане. Точно в този момент Майк разбра какъв иска да стане.
В края на последната си година в Хейлибъри, през 1980-а, той написа писмо до парашутните части и същия септември бе поканен на интервю в щаба в Олдършот. Когато пристигна, дълго гледа стария самолет „Дакота“, от който предшествениците му бяха дебаркирали край моста в Арнем, докато сержантът, който ескортираше петимата току-що завършили ученици, не ги въведе в стаята, където се провеждаха интервютата.
В училище Майк минаваше за среден ученик, но за отличен атлет. В армията, разбира се, бяха проверили досието му и то напълно ги устройваше. Беше приет в частта и тренировъчната програма започна. След изтощителни двайсет и две седмици, през април 1981-ва, щеше да стане ясно кой е издържал теста.
Започна се с четириседмична строева, физическа и огнева подготовка. Последваха две седмици, в които към програмата бяха прибавени оказване на първа помощ, сигнализация и превантивни мерки срещу АХБ (атомно, химическо и бактериологично оръжие).
Седмата седмица включваше още по-интензивна физическа подготовка. Тя обаче не можеше да се сравнява с осмата и деветата седмица, които преминаха в изтощителни преходи в уелската област Брекън. Беше средата на зимата. В други времена на същото място много здрави мъже бяха умирали от изтощение или измръзване. Редиците на новобранците оредяваха.
На десетата седмица вече бяха в Хайд, Кент, където се проведоха стрелби, в които Мартин, току-що навършил деветнайсет, се отличи. Единайсетата и дванайсетата седмица бяха „изпитателни“ и се състояха единствено в пробези из пясъчните хълмове и мъкнене на тежки трупи в кал, дъжд и студ.