По същото време Афганистан бе приел името Демократична република Афганистан. В нея обаче нямаше нищо демократично — страната се управляваше от комунистическо правителство, наложено от СССР. От гледна точка на религията, положението бе повече от странно, защото населението бе преобладаващо мюсюлманско и дълбоко религиозно и за него атеистичното управление бе безбожно и неприемливо. Но по онова време афганистанците от по-големите градове бяха отворени към модерния свят. Фанатизмът щеше да бъде посят доста по-късно. Жените бяха образовани, само малка част от тях покриваха лицата си, песните и танците бяха позволени, а страховитата тайна полиция преследваше най-вече политическите опоненти и не обръщаше особено внимание на религията.
Едната от връзките на Малоко-зай с външния свят бяха контрабандистите, които минаваха оттук, за да избегнат патрулите в прохода Хайбер, и се спускаха по планинските пътеки към град Парашинар в Пакистан. Те носеха новини от градовете и равнините, от правителството в далечния Кабул и от света отвъд.
В махалата имаше и радио — скъпоценна реликва, която пращеше и пиукаше, докато един ден не проговори на език, който те разбираха. Това беше програмата на Би Би Си на пущу, която предаваше за планинците една некомунистическа версия за света.
Беше мирно и щастливо детство. А после дойдоха руснаците.
За хората в Малоко-зай нямаше голямо значение кой е крив и кой прав. Те не знаеха, а не ги и интересуваше, че комунистическият им президент е разгневил Москва с неспособността си да държи страната под пълен контрол. Това, което знаеха обаче, бе, че съветската армия е пресякла река Амударя от съседен Узбекистан, прекосила е прохода Саланг и е превзела Кабул. Не беше въпрос на война между исляма и атеизма — поне не още. Беше просто смъртна обида.
Измат Хан беше почти необразован. Знаеше наизуст необходимите за молитва строфи от Корана, въпреки че бяха на арабски и не разбираше и дума от тях. Всекидневните молитви се водеха от Нури Хан, който бе научил момчетата в селището на четмо и писмо, макар и само на пущу. Пак той ги бе въвел в принципите на пуктунвали — моралния кодекс, по който живеят пущуните. Основните му правила бяха: чест, гостоприемство и отмъщение за всяка обида. Сега Москва ги бе обидила.
Съпротивата се роди именно в планините и мъжете там избраха да се нарекат „воини на Бога“, муджахидини. Но преди всичко планинците трябваше да организират сбор, шура, на който да решат какво точно ще правят и кой ще ги води.
Те не знаеха нищо за Студената война, но научиха, че вече имат могъщи съюзници — враговете на СССР. Звучеше им напълно логично. Казано е: враговете на моите врагове са мои приятели. Пръв сред тях бе съседен Пакистан, ръководен от фундаменталисткия диктатор генерал Зиа Ул Хак. Макар между тях да съществуваха религиозни различия, сега той бе в съюз с християнската свръхсила, Америка и с нейните довереници, бившите афгански врагове — англичаните.
След първото си участие във военни действия Майк Мартин разбра, че този живот му се нрави. Прекара известно време в Северна Ирландия, но условията там бяха мизерни, а и независимо, че опасността да получи от ИРА снайперистки куршум в гърба бе огромна, патрулирането му се видя скучно. Затова през пролетта на 1986-а реши да подаде документи в Специалните авиодесантни сили (САС).
В САС постъпват доста бивши парашутисти. Подготовката на тези части и ролите им във военните операции са сходни. В САС обаче твърдят, че тяхната тренировъчна програма е по-трудна.
Документите на Мартин стигнаха до щаба в Херефорд, където отличните му познания по арабски бяха отбелязани с интерес и той бе извикан на пробно учение.
Пробно учение означава шестседмични тренировки заедно с останалите кандидати — парашутисти, пехотинци, артилеристи, кавалеристи и дори инженери. Програмата е основана на простичък принцип.
Още първия ден един усмихнат сержант им каза:
— Тук няма да се опитаме да ви обучим. Ще се опитаме да ви убием.
Само десет процента от постъпилите издържат пробното. Мартин го издържа. Последваха учения в джунглата в Белийз и едномесечен курс в Англия, където се обучаваха на издръжливост при разпити — което означава да запазиш мълчание дори когато те подлагат на неописуем тормоз. Добрите новини са, че и САС, и доброволецът могат по всяко време да поискат прекратяване на експеримента. Но това означава предсрочен край на кариерата в спецчастите.