През лятото на 1986-а Мартин бе назначен за командир на взвод с чин капитан към 22-ра дивизия на САС. Пожела да го зачислят към ескадрила А, въздушните десантчици — нормален избор за един парашутист.
В Пара Три така и не се възползваха от арабския му, но в САС мигновено го оцениха, защото от години поддържаха тесни контакти с арабския свят. Десантните части са основани в Западна Сахара през 1941-ва и специалното им отношение към пустинните земи така и не се е променило.
САС има полушеговитата репутация на единствената армейска част, която излиза на печалба. Без да е напълно вярно, това е съвсем близо до истината. Военните от САС са най-търсените в света бодигарди и инструктори. Султани и емири от целия арабски свят търсят услугите им за обучението на собствените си телохранители и се отплащат за това пребогато.
Първото подобно задание на Мартин бе със саудитската национална гвардия в Рияд. Но през лятото на 1987-а бе повикан у дома.
— Хич не си падам по тези неща — каза прекият му командир в кабинета си в Стърлинг Лайне, щаба на САС в Херефорд. — Направо не ги понасям, да знаеш. Но това е положението — мазниците искат да те наемат за някаква операция. Нещо арабско.
„Мазниците“ бе израз, използван от военните за хората от разузнаването. Командирът му имаше предвид Фирмата, тоест МИ-6.
— Те нямат ли си хора, дето знаят арабски? — попита Мартин.
— Имат колкото щеш. Обаче не става въпрос просто за езика. И не точно за арабите. Искат някой да проникне отвъд съветските позиции в Афганистан и да помогне на муджахидините.
Диктаторът на Пакистан не позволяваше действащи западни военни да влизат в Афганистан от собствената му държава. Военното му разузнаване — УВР, обичаше да се разполага с американските помощи, предназначени за муджахидините, а генералът нямаше никакво намерение да доживее момента, в който американски или британски войник, проникнал през пакистанската граница, ще бъде заловен от руснаците и показан на света.
Известно време след началото на окупацията обаче британците решиха, че човекът, когото трябва да подкрепят, е не пакистанският фаворит Хекматиар, а таджикът Шах Масуд, който, вместо да изнася пламенни речи в Европа или Пакистан, нанасяше истински поражения на окупаторите. Проблемът беше да доставят помощите си директно до него. Територията, която държеше той, бе далеч на север.
Не беше трудно да се намерят добри водачи сред муджахидините край прохода Хайбер. От древни времена златото върши чудеса по тези земи. Една поговорка казва, че не можеш да купиш лоялността на афганеца, но винаги можеш да я наемеш.
— Ключовата дума на всеки етап от операцията, капитане — казаха му в щаба на разузнаването, който по онова време още бе в Сенчъри Хаус, — е отричане. Затова се налага, съвсем формално, да напуснете армията. Разбира се, веднага щом се върнете (бяха достатъчно любезни да кажат „щом“, а не „ако“), ще получите обратно чина и длъжността си.
Майк Мартин отлично знаеше, че в САС има свръхсекретно звено, наречено Отдел по революционните движения, чиято задача е да създава колкото се може по-голямо напрежение в комунистическите държави из целия свят. Реши да го спомене в разговора.
— Говорим за още по-висока степен на секретност — отвърна му важната клечка зад бюрото. — Нарекохме новата ви част „Еднорог“ — защото тя просто не съществува. В нея никога не служат повече от дванайсет души, а към момента са само четирима. Искаме някой да се промъкне в Афганистан през прохода Хайбер, да се свърже с местен водач и да успее да се промъкне чак до долината Панджшир, където действа Шах Масуд.
— И да му занесе подаръци? — полюбопитства Мартин.
Човекът зад бюрото разпери ръце.
— Дреболии. Колкото би пренесъл сам човек. Но впоследствие можем да организираме постоянен канал, още повече ако Масуд изпрати свои водачи към южната граница. Сега става въпрос просто за установяване на контакт.
— А подаръците какви са?
— Енфие. Той обича нашето енфие. И още нещо — две преносими установки „Блоупайп“ с ракети земя-въздух. Атаките от въздуха много го притесняват. Ще се наложи да обучите хората му как да боравят с тях. Предполагам, че мисията ще ви отнеме около шест месеца. Какво мислите по въпроса?
Половин година след съветската инвазия стана ясно, че афганците така и няма да успеят да постигнат това, което впрочем никога не им се бе удавало — да се обединят. След многоседмични спорове в Пешавар и Исламабад, докато пакистанската армия настояваше, че няма да разпределя американските помощи сред други, освен избраните от самата нея съпротивителни групи, най-сетне се оформиха седем такива. Всяка от тях си имаше военен командир и политически лидер. Наричаха ги Пешаварската седморка.