— Алейкум ас-салаам — отвърна то. — Как те викат?
— Майк — каза мъжът.
— Ма-айк — повтори Измат. — Странно име.
— Добре, да пием чай — намеси се баща му. Тримата стояха на входа на една пещера на петнайсетина километра от останките от разрушеното им селце. По-навътре в пещерата, достатъчно далеч от входа, за да не изпуска издайнически дим навън, гореше неголям огън.
— Ще преспим тук, а на сутринта двамата тръгвате на север. Аз отивам на юг при Абдул Хак. Ще има голяма операция на пътя между Джалалабад и Кандахар.
Хапнаха козешко и оризови питки. После си легнаха. Преди изгрев Измат и спътникът му поеха на север.
Пътят им минаваше през малки долчинки, където лесно можеха да намерят убежище. Но между тях имаше и скалисти хребети, сред които щяха да са постоянно изложени на опасност. Затова решиха да се придвижват по тях нощем, а денем да прекосяват долчинките.
На втория ден ги застигна лош късмет. Напуснаха бивака си преди изгрев слънце и призори се озоваха тъкмо пред един оголен хребет. Ако изчакаха, щяха да загубят цял ден, затова Измат Хан настоя да продължат. И точно когато бяха на средата на скалистия склон, чуха бумтенето.
Хвърлиха се на земята и замряха, но вече бяха закъснели. Над билото срещу тях се появи съветски боен хеликоптер Ми-24 Д, известен още като „Хинд“. Единият пилот явно бе мернал движение или проблясък, защото хеликоптерът смени курса и се насочи право към тях. Ревът на двата двигателя „Изотов“ ставаше все по-мощен, както и добре познатото тракане на перките.
Заровил глава между лактите си, Майк Мартин си позволи да хвърли светкавичен поглед към хеликоптера. Без съмнение ги бяха забелязали. Хеликоптерът идваше право към тях и се снишаваше за атака.
За всеки пехотинец е истински кошмар да бъде приклещен от боен вертолет на открито, без никаква подкрепа от въздуха. Мартин се огледа. На стотина метра имаше купчина камъни, която можеше да им послужи за временно прикритие. Той скочи, изкрещя на момчето да го последва и се затича натам. Остави петдесеткилограмовата си раница, но взе едната от тръбите, които така бяха заинтригували спътника му.
Ушите му бучаха от собствения му учестен пулс, тропота на момчешките крака отзад и воя на спускащия се към тях хеликоптер. Нямаше и да опита да пробяга разстоянието до камъните, ако не бе забелязал нещо обнадеждаващо. По всичко личеше, че хеликоптерът не носи бомби, а ракетните му установки са празни. Мартин жадно си пое въздух с надеждата, че е прав. И беше.
Сутрешната смяна на пилота Симонов и неговия помощник Григориев включваше полет над една долина, в която според разузнаването се укриваха муджахидини. Хеликоптерът първо стовари бомбите си от голяма височина, после се снижи и изстреля ракетите. От цепнатините в скалите изскочиха кози — ясен знак, че долу наистина има хора. Симонов разпердушини животните с повечето от патроните на 30-милиметровата картечница, после набра височина и обърна към съветската база край Джалалабад. Именно тогава Григориев забеляза някакво движение на скалите под тях и щом видя, че малките фигурки удрят на бяг, подготви картечницата. В момента, в който двамата бягащи се скриха зад куп камъни, хеликоптерът увисна на 600 метра височина и цевите забълваха куршуми. А после спряха. Симонов изруга. Беше изстрелял всичко по няколко кози, а сега под него имаше двама муджахидини! Трябваше бързо да презареди.
Хеликоптерът вдигна нос и се отдалечи с широк завой, за да избегне билото отпред.
Мартин и Измат Хан изпълзяха иззад укритието си. Момчето видя как ингилизът набързо разопакова овчите кожи и измъкна къса тръба. Измат бе улучен в бедрото, но не изпитваше болка. Просто стоеше като вцепенен.
Човекът от САС трескаво сглобяваше едната от ракетите „Блоупайп“, предназначени за Шах Масуд.
Някои ракети земя — въздух се насочват от наземен радар. Други ползват собствен радар, монтиран в корпуса. Трети се ориентират по инфрачервени лъчи. Четвърти са с топлинно насочване — регистрират температурата, излъчвана от двигателите на съответния летателен апарат, и я преследват.
„Блоупайп“ са устроени много по-просто. След като изстреля ракетата, боецът трябва да остане на мястото си и да я насочва с радиосигнали, излъчвани от миниатюрен пулт за управление. Основният недостатък е, разбира се, в риска, който трябва да се поеме пред лицето на приближаващия враг.