Мариан беше още бременна, когато арабите се върнаха в Спин Гар. Високият саудитец не беше с тях, защото се намираше в далечна земя, наречена Судан. Но беше проводил по хората си много пари и с тяхна помощ те успяха да убедят местните военни главатари да им помогнат в издигането на тренировъчни лагери. Така в Халид ибн Уалид, Ал Фарук, Садиик, Халдан, Джихад Вай и Дарунта се събраха да се подготвят за война хиляди доброволци от целия арабски свят.
Но коя война? Доколкото виждаше Измат Хан, те не вземаха страна в междуплеменните кръвопролития. За какво се обучаваха тогава? По-късно разбра, че високият мъж, когото последователите му наричаха Шейха или Емира, е обявил джихад на собственото си правителство в Саудитска Арабия и на Запада.
Измат обаче нямаше проблем със Запада. Парите и храната на Запада бяха помогнали за победата над окупаторите, а единственият неверник, когото познаваше, бе спасил живота му. Той реши, че това няма да е неговата свещена война, неговият джихад. Притесненията за собствената му родина бяха много по-сериозни. Положението в нея започваше да става нетърпимо.
6.
Мартин се върна в парашутните части и макар да не му задаваха въпроси — най-малкото защото им бе наредено да не го правят, вече му се носеше славата на загадъчен тип. Две необясними отсъствия от служба, всяко по половин година, при това в рамките само на четири години — предостатъчно любопитни факти за всяка армейска част. През 1992-ра го изпратиха във военния колеж в Камбърли, а после обратно в министерството, ала вече със звание майор.
Разпределиха го отново в Управлението за специални военни операции, но този път в Трети отдел, който отговаряше за Балканския полуостров. На Балканите бушуваше война и предвождалите от Милошевич сърби продължаваха да отвращават останалия свят със зверските масови убийства, които наричаха „етническо прочистване“. Мартин прекара следващите две години зад бюро и накрая това почна да го изнервя.
Офицерите, служили в САС, могат да се върнат в спецчастите само по покана. Майк Мартин получи тази покана в края на 1994-та. Беше по-хубаво от най-хубавия коледен подарък. Но не и за Лусинда.
Двамата нямаха деца. Имаха кариери, всяка от които се развиваше в своята си посока. На Лусинда бе предложено повишение, шанс, който тя не искаше да изпуска, но за целта трябваше да се премести на север. Когато на Мартин бе наредено да поеме командването на бригада „Б“ от 22-ра дивизия на САС и да я поведе на тайна операция в Босна, отношенията им вече бяха доста обтегнати. Привидно бригадата щеше да е част от мироопазващите структури на ЮНПРОФОР, но в действителност щеше да издирва и арестува военнопрестъпници. Не му разрешиха да разкаже подробностите на Лусинда, а само да й съобщи, че се налага да замине.
Това беше последната капка. Лусинда предположи, че отново го прехвърлят в арабския свят, и му постави ултиматум: да избере парашутистите, САС и проклетата си пустиня или да се премести с нея в Бирмингам и да запази семейството си. Той помисли малко и избра пустинята.
Далеч от уединените долчинки в Спин Гар старият партиен лидер Юнис Халес почина и Хизб Ислами вече бе под пълния контрол на Хекматиар, човек, чиято жестокост Измат презираше.
През февруари 1994-та, в месеца, в който се роди детето на Измат, президентът Наджибула бе свален от власт. За негов заместник бе избран професор Раббани, ала пущуните не приемаха да бъдат управлявани от таджик. Извън Кабул всичко на пръв поглед бе в ръцете на военните главатари, но реално страната тънеше в хаос и анархия.
Случваше се и нещо друго. След войната хиляди млади афганистанци се завърнаха в пакистанските мадраси, за да завършат обучението си. Други пък — най-младите, които дори не бяха участвали във военните действия — напуснаха Афганистан, за да получат поне някакво образование. И през следващите години мозъците им биваха промивани от уахабитите. Сега тези момчета започваха да се връщат по родните си места, но философията им бе коренно различна от тази на Измат Хан.
Юнис Халес беше много набожен човек, но по своему умерен, така че в неговите мадраси се преподаваше с известна сдържаност. В останалите обаче се наблягаше само върху свръхагресивните пасажи на Строфите на меча от свещения Коран. От своя страна, старият Нури Хан, макар също набожен, не виждаше защо човек трябва да пренебрегва музиката, танците, спорта или толерантността към останалите.
Повечето от младежите, завърнали се в Афганистан, бяха зле образовани от полунеграмотните си имами. Не знаеха нищо за живота, за жените (повечето живееха и умираха, без да са докоснали жена) или дори за културата на собственото си племе — така, както я бе научил от баща си самият Измат. Освен Корана ги вълнуваше само още едно — войната.