И когато накрая се сблъскаха с истинска армия, а именно със силите на харизматичния таджик Шах Масуд, талибаните понесоха нечувани загуби. Не разполагаха с медицински корпус и ранените просто умираха безпомощни край пътищата. Но продължаваха да прииждат нови и нови бойци. Пред портите на Кабул талибаните и Шах Масуд проведоха кратки преговори, но в крайна сметка той не прие условията им и се оттегли в собствените си територии на север. Така започна поредната гражданска война — този път между талибаните и Северния съюз на таджика Масуд и узбека Достум. Беше 1996-а. Само Пакистан (който го създаде) и Саудитска Арабия (която го финансира) признаваха новото чудато правителство на Афганистан.
За Измат Хан жребият бе хвърлен. Старият му съюзник Шах Масуд сега беше враг. Горе-долу по това време от един самолет, кацнал далеч на юг, слязоха високият саудитец, с когото Измат бе разговарял в Шаджи преди осем години, и тантурестият доктор, който бе измъкнал руския куршум от крака му. Двамата незабавно изразиха уважението си към молла Омар под формата на много пари и екипировка и така спечелиха вечната му преданост.
След превземането на Кабул във войната настъпи затишие. Още с влизането си в града талибаните измъкнаха бившия президент Наджибула от убежището му, мъчиха го, обезобразиха го и накрая овесиха трупа му на един уличен стълб. Това подсказа как смятат да управляват. Измат Хан не харесваше неоправданата жестокост, макар да бе участвал в много боеве и да бе израснал от доброволец до командир на собствен лашкар, в който непрестанно прииждаха нови и нови бойци, привлечени от лидерските му умения. В крайна сметка лашкарът му се превърна в една от четирите дивизии на талибанската армия. По някое време обаче той помоли да му разрешат да се завърне в Нангархар и беше назначен за губернатор на провинцията. Работеше в Джалалабад и можеше често да отскача да вижда жена си и детето си.
Никога не бе чувал за Найроби или Дар ес Салам. Не бе чувал и за човек на име Уилям Джеферсън „Клин“ тън. Но знаеше достатъчно за Ал Кайда, чиито последователи бяха обявили глобален джихад срещу всички неверници и най-вече срещу далечната Америка.
Това обаче не беше неговият джихад. Той продължаваше битката си срещу Северния съюз, за да успее веднъж завинаги да види родината си обединена.
Към момента Северният съюз бе приклещен в два относително малки анклава. Хазарейците бяха притиснати в планините Дарай Съф, а остатъците от войската на самия Шах Масуд — в труднодостъпната долина Панджшир и в североизточната провинция Бадахшан.
На 7-и август пред американските посолства в две африкански столици избухнаха бомби. Измат така и не разбра за това. Слушането на чужди радиостанции беше забранено и той се подчиняваше на новите правила. На 21-ви август Америка изстреля към Афганистан седемдесет ракети „Томахоук“. Те долетяха от ракетоносците „Каупен“ и „Шайлоу“ в Червено море, от разрушителите „Брискоу“, „Елиот“, „Хейлър“ и „Милиъс“, и от подводницата „Кълъмбия“, всичките разположени в Арабския залив южно от Пакистан.
Ракетите бяха насочени към тренировъчните лагери на Ал Кайда и пещерите на Тора Бора. Една от заблудените обаче се заби в скалите над Малоко-зай. Взривът в планинските недра разцепи масива и свлече част от него. Десет милиона тона скали се стовариха в равнината.
Измат завари ужасяваща картина. Цялата равнина бе погребана. Вече нямаше река, ниви, градини, стада, джамия и къщи. Семейството и съседите му бяха загинали. Родителите му, роднините му, жена му и детето бяха погребани под милиони тонове скала. Нямаше нито къде, нито защо да копае. Вече беше човек без корени и близки.
Коленичи на земята под лъчите на залязващото августовско слънце, обърна се на запад към Мека, опря чело в камъните и започна да се моли. Този път обаче молитвите му бяха различни. Закле се да отмъсти и да поеме на личен джихад срещу хората, които му бяха причинили всичко това. Така Измат обяви война на Америка.
След седмица се отказа от поста си и замина за фронта. Би се срещу Северния съюз цели две години. Междувременно великолепният тактик Шах Масуд контраатакува и нанесе огромни загуби на неопитните талибани. А в Мазар и Шариф имаше жестоки кланета — първо местните хазарейци се вдигнаха на бунт и убиха шестстотин талибани, сетне талибаните им отмъстиха, като изклаха над две хиляди цивилни.