Така те пристигнаха в ада. Неговото име бе Кала и Джанги.
Смятано от първата бомбардировка до превземането на Кабул от силите на Северния съюз, завладяването на Афганистан продължи петдесетина дни, но спецчастите на съюзниците действаха в страната много преди това. Майк Мартин гореше от нетърпение да се присъедини към тях, ала британските представители в Исламабад бяха непреклонни, че им е необходим за свръзка с пакистанските колеги.
И така до падането на Баграм.
Тази огромна бивша съветска авиобаза северно от Кабул беше отдавнашна цел на съюзниците. Талибанските самолети в нея вече бяха купчини желязо, а контролната кула — развалина, но бе само въпрос на време и пари да се възстановят както широките писти, така и многобройните огромни хангари и помещенията на бившия руски гарнизон.
Летището бе превзето в средата на ноември и екип от британски морски пехотинци се нанесе там колкото се може по-бързо. Майк Мартин използва тези новини за повод да замине, за да провери, както обясни в щаба, какво точно става в Баграм.
Преди пристигането на американците морските пехотинци вече бяха успели да си присвоят един от хангарите. После обиколиха наоколо с „Ландроувърите“ си и дотътриха няколко метални товарни контейнера. С помощта на бидони, талпи и доста находчивост същите бяха превърнати в работни и спални помещения с нарове, столове, маси, електрическо осветление и не на последно място — контакти, от които се захранваха котлоните за чая.
Сутринта на 26-и ноември командирът на частта събра войниците и каза:
— Нещо става в Кала и Джанги. Доколкото разбираме, някакви затворници са се разбунтували, докопали са оръжие и са влезли в престрелка с пазачите. Ще отидем да хвърлим едно око.
За мисията бяха избрани шестима пехотинци с два „Ландроувъра“.
— Имате ли нещо против да дойда и аз? Може да ви потрябва преводач — каза Мартин.
Командирът на частта бе капитан, а Мартин — полковник. Нямаше как да откаже. Мартин се метна на седалката до шофьора във втората кола. Двама пехотинци придържаха картечницата на каросерията отзад. Поеха през прохода Саланг към северните равнини и Мазар и след шест часа бяха пред Кала и Джанги.
Точната причина за инцидента, който доведе до клането в Кала и Джанги, и до днес не е уточнена. Но има факти, които не могат да бъдат пренебрегнати.
С типичната си склонност да не обръщат внимание на подробностите, западните медии упорито наричаха затворниците „талибани“. А беше тъкмо обратното. На практика, с изключение на шестимата случайно попаднали там афганци, в Кала и Джанги бе натикана победената армия на Ал Кайда, чиито воини бяха пристигнали в Афганистан с единствената цел да се сражават до смърт. Камионите от Кундуз докараха в старата крепост шестстотин от най-опасните мъже в Азия.
Посрещнаха ги стотина полуобучени узбеки, командвани от изключително некомпетентен офицер. Самият Рашид Достум отсъстваше и начело сега бе заместникът му Саид Камел.
Сред шестстотинте имаше шейсетина, които не бяха араби. Още при разпределянето в Кундуз неколцина чеченци и узбеки се престориха на чужденци, защото си даваха ясна сметка какви жестокости ги чакат в ръцете на руснаците или техните съюзници в Ташкент. Други от групата бяха пакистанци, които погрешно смятаха, че не бива да се връщат в родината си, докато всъщност там щяха да бъдат пуснати на свобода.
Останалите бяха араби.
За разлика от повечето талибани, останали в Кундуз, доведените тук бяха доброволци и до един — крайни фанатици. Обучението им в лагерите на Ал Кайда ги бе превърнало в безжалостни бойци. Никой от тях не се страхуваше за живота си — напротив, единственото, за което молеха Аллах, бе да довлекат към смъртта поне няколко западняци или приятели на западняци и така да преминат в отвъдното като мъченици.
Кала и Джанги не прилича на западна крепост. Разположена е на площ от около десет акра, в която са разпръснати едноетажни постройки, разделени от широки празни пространства с редки дървета и храсти. Външните стени на петнадесетметровия зид са полегати и на места стъпаловидни, така че да бъдат изкачени не е особено сложно. Самият зид пък е широк и кух, а в него има цял лабиринт от помещения, складове и стълби, и под тях — още един лабиринт от тунели и килии. Крепостта бе във владение на узбеките едва от десетина дни и те още не знаеха, че в южния й край се е помещавала оръжейната на талибаните.
В Кундуз взеха на пленниците автоматите и гранатометите, но никой не се сети да ги претърси основно. В противен случай щеше да се разбере, че почти всеки от тях крие под широката си роба по една-две гранати. Така ги и превозиха до Кала.