Полковник Разак познаваше представителите и на двете в града. Чувстваше се по-близък с човека на МИ-6, Брайън О’Дауд, а и издирваният телефон беше поначало британски проблем. Затова позвъни на О’Дауд.
В този момент господин Ал Кор влезе в банята и Абделахи бръкна под възглавницата, за да извади мобилния телефон и да го остави там, откъдето го беше взел — на куфарчето. С леко чувство на вина отбеляза, че телефонът все още е включен, затова мигновено го изключи. Но закъсня с осем секунди. Пеленгаторът вече беше свършил работата си.
— Как така сте го открили?! — възкликна О’Дауд. Внезапно денят му се превърна в изключителен празник.
— Няма грешка, Брайън. Обаждането дойде от апартамент в Стария град. Двама агенти вече поеха натам, за да огледат и да обмислят как да влезем.
— За кога го планираш?
— Като се стъмни. Бих предпочел два-три през нощта, но рискът е твърде голям. Дотогава пиленцето може да е изхвръкнало от клетката…
Полковник Разак беше специализирал една година във военното училище в Камбърли в Англия и много се гордееше с богатия си на идиоми речник.
— Мога ли да дойда и аз?
— Искаш ли?
— А папата католик ли е?
Разак се засмя. Шегата му хареса.
— Аз съм правоверен и няма как да знам — отвърна той. — Добре. В шест в моя кабинет. Но цивилен. Имам предвид по нашенски цивилен.
Искаше да каже, че не само няма да са униформени, но и че в Стария град и особено на чаршията Киса Хауани може да останеш незабелязан само с шалвар камеез, традиционните широки панталони и дълга блуза. Или роба с тюрбан като тези на планинците. О’Дауд трябваше да се съобрази с това.
Британският агент пристигна малко преди шест с черния си джип „Тойота Ландкрузър“ със затъмнени прозорци. Един британски „Ландроувър“ би бил по-патриотичен избор, но „Тойотата“, предпочитано превозно средство на местните фундаменталисти, по не се набиваше на очи.
Носеше бутилка „Шивас Рийгъл“, любимото питие на Абдул Разак. Веднъж дори му бе обърнал внимание върху това.
„Имам се за добър, но не чак маниакален мюсюлманин — беше отвърнал Разак. — Не докосвам свинско, но не намирам вреда в танците или хубавата пура. Да се забраняват е талибански фанатизъм, който не споделям. Що се отнася до алкохола, виното е било доста популярно по време на първите четири халифата и ако един ден в Рая бъда смъмрен от някой много по-висш от теб, ще помоля милостивия Аллах за прошка. Междувременно можеш да ми долееш“.
Може да изглежда странно офицер от танкова бригада да се превърне в отличен полицай, но Абдул Разак бе точно такъв. Беше на трийсет и шест, женен, с две деца, добре образован. Способен да разсъждава многопластово, той предпочиташе да действа тихо и ловко и приличаше по-скоро на мангуста, изправила се срещу кобра, отколкото на връхлитащ слон. Сега се надяваше да превземе апартамента, без да се стига до яростна престрелка. Затова трябваше да е невидим и безшумен.
Пешавар е древен град, а чаршията Киса Хауани е най-старата му част. Векове наред керваните, които влизали в Афганистан по едно от разклоненията на Великия път на коприната между високите назъбени стени на страховития проход Хайбер, спирали тук, за да могат и хора, и камили да отпочинат. Като всеки добър пазар, Киса Хауани винаги е предлагал стоки, които да задоволят най-елементарните човешки нужди — одеяла, шалове, килими, месингови предмети, медни съдове, храна и напитки. И все още е така.
На Киса Хауани се срещат много етноси и много езици. Опитното око ще забележи тюрбаните на афридите, вазирите, гилзаите и пакистанците, контрастиращи с високите калпаци от по-северните територии и вълнените шапки на таджиките и узбеките.
В този лабиринт от тесни улички и пътечки, по които човек може да се изплъзне на всеки преследвач, са разположени магазинчетата и сергиите на пазара за часовници, пазара за кошници, сарафите, птичия пазар и пазара на разказвачите на приказки. В имперските времена англичаните наричали Пешавар „Пикадили на Централна Азия“.
Апартаментът, идентифициран като мястото, от което се е провел телефонният разговор, беше във висока тясна постройка с орнаментирани балкони и кепенци на прозорците. Намираше се четири етажа над голям магазин за килими, разположен на улица, широка колкото за един автомобил. Заради жегите през лятото, всички сгради в Стария град на Пешавар са с плоски покриви, на които обитателите вечер могат да поемат глътка по-хладен въздух, а към горните етажи водят отворени стълбища. Полковник Разак поведе хората си към къщата, без да вдигат шум.