Първият знак за нещо нередно дойде още вечерта на пристигането им. Измат Хан, който беше в петия камион, чу на стотина метра напред силен гръм. Един от арабите беше придърпал неколцина узбеки към себе си и бе взривил гранатата си. Нощта се спускаше над Кала, нямаше никакво осветление и хората на Достум решиха да претърсят затворниците чак на сутринта. Скупчиха ги в центъра на двора, без храна и вода. Около тях застанаха въоръжени, но вече поизнервени пазачи.
Претърсването започна призори. Ръцете на затворниците бяха вързани зад гърбовете им, но понеже нямаше въжета, узбеките използваха за целта тюрбаните им. Тюрбаните обаче са доста по-хлабави от въжета.
Викаха пленниците един по един отпред и ги обискираха. Под робите им се намериха гранати, пистолети и пари. Саид Камел и един от заместниците му взеха парите и ги занесоха в една стаичка, уж за да ги преброят, но един любопитен узбекски войник надникна през прозореца, видя, че тъпчат плячката в джобовете си, ядосано нахлу вътре и получи недвусмислената заповед да се разкара и да си държи устата затворена. Вместо да се подчини обаче, след малко войникът се върна, този път с пушка в ръка.
Двама от затворниците, които успяха да освободят ръцете си от тюрбаните, видяха тази сценка, промъкнаха се след войника, изтръгнаха пушката от ръцете му и с приклада пребиха тримата узбеки. Всичко стана толкова бързо и безшумно, че никой от стотиците мъже на двора не разбра нищо. Крепостта обаче вече бе като барутен погреб.
По това време се появиха и двама агенти на ЦРУ — Джони Спан, по прякор Майк, и Дейв Тайсън. Спан започна разпитите на задържаните направо на двора, без да си дава сметка, че е заобиколен от шестстотин фанатици, чиято единствена цел в живота е да очистят американец. В този миг един от узбеките видя въоръжения арабин и изкрещя. Арабинът стреля и го уби. Барутният погреб се взриви.
Измат Хан седеше на земята и чакаше реда си. Ръцете му, също като на мнозина от пленниците, вече бяха свободни. Още преди тялото на простреляния узбек да докосне земята, картечниците по зида откриха огън. Клането започна.
Над сто затворници загинаха на място с вързани ръце и именно така ги завариха наблюдателите на ООН по-късно. Други помогнаха на стоящите до тях да се освободят. Приведен под огъня на картечниците, Измат Хан поведе на бегом към южната стена група, която включваше и останалите петима афганци. Той знаеше точно къде е оръжейният склад от предишното си идване тук, когато крепостта още бе в ръцете на талибаните.
Двайсетината араби, които се намираха най-близо до Майк Спан, се скупчиха около него и го убиха с голи ръце. Дейв Тайсън изпразни пистолета си в тълпата, уби трима, преди патроните му да свършат, и в последния момент успя да се измъкне.
След някакви си десет минути дворът бе празен, с изключение на труповете и ранените. Сега узбеките бяха отвън, затворниците — вътре, а голямата порта бе затворена. Обсадата започна. Щеше да продължи шест дълги дни, по време на които всяка от страните щеше да е убедена, че другата е нарушила условията на капитулацията. Това обаче вече нямаше значение.
Вратите на оръжейната набързо бяха разбити и намереното вътре — раздадено. Имаше пушки, автомати, гранати, базуки и мини, предостатъчни за петстотин мъже. Награбиха каквото можаха и се разпръснаха из крепостта. Тя вече беше тяхна.
От време на време някой узбек успяваше да се изкачи по стената отвън и да подаде глава над зида, но на секундата го посрещаха с изстрели. Хората на Достум нямаха избор, освен спешно да потърсят помощ. Генералът изпрати още сто войници. Към крепостта пътуваха и четирима американци, зелени барети от Форт Камбъл, Кентъки, един представител на военновъздушните сили и шестима души от 10-а планинска дивизия. Работата им най-вече щеше да е да преценят ситуацията, да докладват в щаба и да дадат знак за начало на въздушните удари.
Малко преди обяд от авиобазата Баграм, северно от Кабул, пристигнаха два „Ландроувъра“ с шестима морски пехотинци и преводач — полковник Майк Мартин от САС.
Контраатаката на узбеките започна във вторник. Прикрити зад единствения си танк, те проникнаха в крепостта и откриха огън по позициите на бунтовниците. Междувременно Измат Хан бе поел командването на мъжете в южното крило и при първия изстрелян снаряд им нареди да се скрият в килиите. Когато вражеският огън спря, те отново заеха местата си на стената.
Измат беше наясно, че смъртта му е само въпрос на време. Нямаха никакъв шанс за бягство и не можеха да разчитат на милост. Не че това го притесняваше. Моментът беше дошъл и 28-годишният Измат нямаше нищо против да посрещне съдбата си именно тук.