Агентите бяха инструктирани да използват наличната свръхмодерна техника, за да подслушват и проследяват в Лангли, където Марек Гъмиени и Стив Хил очакваха новини. Осем разузнавателни агенции и от двете държави щяха да захранват Едзел с данни. Първа щеше да пристига информацията от американските космически спътници, контролирани от вашингтонската Национална разузнавателна служба (НРС).
Първо обаче в базата влязоха тиловаците от военновъздушните сили, които за минимум време трябваше да я приведат в нужния вид. Жителите на близкото селце усетиха раздвижването, но предположиха, че отново, като в доброто старо време, се готви някакъв потаен правителствен проект, и почти не отваряха дума за това. Съдържателят на местния пъб пък реши, че активността около базата ще се увеличи като преди години, и удвои доставките на бира и уиски.
Иначе животът в Едзел продължи по старому.
Докато бояджиите минаваха с четките си стените на офицерските помещения в шотландската авиобаза, в офиса на корабното брокерно агентство „Сийбарт и Абъркромби“, разположен на уличката „Крътчит Фрайърс“ в сърцето на лондонското сити, влезе посетител.
Господин Ахмед Лампонг пристигна по уговорка, последвала размяната на електронна поща между Лондон и Джакарта, и бе въведен в кабинета на господин Сийбарт, син на основателя на фирмата. Господин Сийбарт си нямаше и представа, че „лампонг“ всъщност е едно от многото наречия на остров Суматра, откъдето идваше гостът му, и че името е измислено. Дори да бе разгледал паспорта му, той щеше да му се стори безупречен.
Такъв бе и английският на господин Лампонг и в отговор на последвалия комплимент той поясни, че е имал достатъчно време да усъвършенства езика по време на следването си в лондонския колеж по икономика. Беше красноречив, с изискани маниери и чаровен. И най-важното — предлагаше бизнес. Нищо не подсказваше, че индонезиецът е фанатик от ислямистката терористична група Джемаат Ислямия, от-говорна за серия бомбени атентати в Бали.
Документите му сочеха, че е старши съдружник в „Суматра Трейдинг Интернешънъл“, банковите му акредитиви бяха наред. Така че, когато Лампонг поиска да обясни същинската цел на визитата си, Сийбарт наостри уши.
За начало индонезиецът постави на масата един лист.
На листа имаше дълъг списък. Започваше с Ангуила, Антигуа и Аруба. Това бяха само „А“-тата. Общо имаше четиридесет и три имена, сред които още Вануату, Западно Самоа, Олдърни — британски остров в Ламанша — и Уругвай.
— Това са все местенца с изключително ниски данъци, господин Сийбарт — отбеляза гостът, — и всяко от тях държи на банковата тайна. Независимо дали ви се нрави, много съмнителни, включително криминални бизнеси, са избрали именно тях за убежище на финансовите си машинации. А тези — той сложи на масата още един лист — са не по-малко съмнителни. Това са държавите, които отдават флаговете си на чужди търговски кораби.
Списъкът отново включваше Антигуа, плюс Барбадос, Барбуда, Бахамите, Белийз, Бермуда и Боливия. Тук имената бяха двадесет и седем. Между тях се открояваха бедни африкански държави като Екваториална Гвинея и точици на картата от сорта на Сао Томе и Принсипи, Коморските острови и кораловия атол Вануату. Сред по-любопитните бяха Люксембург, Монголия и Камбоджа, които дори си нямаха излаз на море. Сийбарт беше донякъде озадачен, макар на практика всичко казано дотук да му бе известно.
— Съберете две и две и ще получите какво? — продължи триумфално Лампонг. — Измама, драги ми господине, невероятна по мащабите си измама. И, уви, тя се среща особено често в тези части на света, в които аз и партньорите ми основно оперираме. Затова и решихме в бъдеще да работим с институция, чиято почтеност никой не поставя под съмнение. Лондонското Сити.
— Много любезно от ваша страна — измърмори Сийбарт. — Кафе?
— Кражби на товари, господин Сийбарт. Броят и размерите им непрекъснато се увеличават. Не, благодаря, тъкмо закусих. Ценни стоки се товарят на корабите и изчезват. Направо се разтварят във въздуха. Нито следа от плавателния съд, екипажа, корабните брокери и товара, да не говорим за собствениците. И всичко е скрито зад тази гора от различни флагове и банки. А корупцията там се е просмукала надълбоко.
— Неприятна картина — съгласи се Сийбарт. — Как бих могъл да ви помогна?
— С партньорите ми решихме да сложим край на всичко това. Вярно, ще ни струва повечко, но искаме вече да работим единствено под червения флаг на британските търговски кораби, да ползваме британски пристанища, британски капитани и британски корабни брокери.