— Разбирам, сър — отвърна Чък Хемингуей и извади един лист. — Работихме върху следните варианти. Първият: става въпрос за отвличането на изключително голям танкер или друг товарен кораб, който ще бъде потопен в тесен, но много важен проток, устие или вход на пристанище. Единственото противодействие е съдовете, които приближават потенциалните мишени, да бъдат проверявани от морската пехота.
— О, за Бога — изпъшка Стив Хил. — Ще настане пълен хаос. Ще кажат, че ние самите действаме като пирати. А и как ще се оправим с местната юрисдикция? Това са нечии териториални води все пак.
— Ако планът на терористите успее, съответната държава така или иначе ще бъде разорена. Пък и няма да има забавяния на курсовете, защото пехотинците могат да се прехвърлят на корабите и да ги инспектират в движение. Честно казано, ако на борда има атентатори, още щом видят наближаващите военни катери, те със сигурност ще открият огън или нещо от сорта. Не могат да си позволят да ги хванат. Мисля, че няма да имаме проблем да убедим пристанищата и собствениците на плавателните съдове.
— Вариант две? — попита Хил.
— Да ударят натъпкания с експлозиви кораб в някой комплекс с нефтени платформи. Взривът ще предизвика сериозна еко-катастрофа и може да съсипе нечия икономика. Когато коалиционните войски влязоха в Кувейт, Саддам направи тъкмо това — запали нефтените кладенци. Противодействието на такава опасност е същото. Да се установи и проучи всеки съд, който се движи в радиус от десет мили от обектите.
— Нямаме достатъчно бойни кораби — отбеляза Хил. — Всеки проток, всяка нефтена платформа, всяка крайбрежна рафинерия?
— Затова трябва да потърсим съдействие на местно ниво. А и не е необходимо да са бойни кораби. Щом видят, че наближава проверка от какъвто и да е плавателен съд, терористите ще се издадат и могат да бъдат ударени от въздуха, сър.
Марек Гъмиени потри слепоочията си.
— Нещо друго?
— Има и трети вариант, сър — каза Сиймор. — Атентат с много жертви. В този случай сигурно ще потърсят някой претъпкан курорт и ще взривят кораба в него. Последиците ще са ужасяващи. Знаете за Халифакс, нали? През 1927-а натъпкан с боеприпаси кораб се взривява в пристанището и направо изтрива града от картата. Все още го броят за най-голямата неатомна експлозия в историята.
— Трябва да подготвя доклада си, Стив — каза Гъмиени, преди да се разделят на пистата. — Хич няма да ми е лесно. Ако вземем някакви ответни мерки, а няма как да не вземем, медиите рано или късно ще надушат всичко. Затова трябва да подготвим възможно най-добрата легенда, за да не позволим на ония да се докопат до полковник Мартин. Знаеш много добре, че независимо колко уважавам работата му, реалностите са си реалности. Шансовете му са почти равни на нула.
Майор Лари Дювал погледна към огрятата от аризонското слънце писта и за кой ли път се възхити на силуета на своя F-15 „Страйк Игъл“. Летеше с този модел вече десет години и го харесваше повече от всичко.
Като по-млад имаше честта да лети с F-111 „Ардварк“ и F-G „Уайлд Уизъл“; и те също бяха доста сериозни машини, но „Игъл“ беше абсолютният връх за военен пилот с двайсетгодишна служба като него.
Самолетът, с който днес трябваше да прелети разстоянието от авиобазата „Люк“ до щата Вашингтон, още не беше готов. Около корпуса му се суетяха мъже и жени в работни комбинезони, а той просто стоеше, притихнал като заспала птица. Лари Дювал завиждаше на своя „Игъл“ — независимо от изключително сложното и прецизно оборудване, той не можеше да чувства като човек. Никога нямаше да изпита страх.
Изтребителят беше преминал основен ремонт и технически преглед в базата и по правилник след толкова дълъг период в хангара се налагаше пробен полет.
И точно това чакаше самолетът сега, огрян от слънчевите лъчи в цялото си великолепие: 19 метра дълъг, 5,5 метра висок, с 13 метра размах на крилата и тегло 18 тона без допълнителен товар. С него стигаше до 37.
Лари Дювал се обърна и видя приближаващия капитан Ники Джоунс, оператора на оръжейните системи. До авиобазата „Маккорд“ Джоунс щеше да има предостатъчно време да провери изправността на всичките.
Откритата кола дойде да ги откара до отдалечения на осемстотин метра изтребител. Рутинната проверка преди полет им отне десетина минути, макар да беше малко вероятно техническият екип да е пропуснал нещо.