Двамата се качиха в кабината, сложиха коланите и дадоха знак на техниците, които отстъпиха назад.
Лари Дювал включи двата мощни двигателя F–100 и самолетът бавно се насочи към пистата. Изчака да получи разрешение за излитане, после от дюзите изригнаха десетметрови пламъци и майорът превключи на пълна скорост.
След около километър и половина, при скорост 340 км/ч, колелата се отделиха от пистата и се прибраха. Изтребителят бе във въздуха. Дювал определи изкачване от 1500 метра в минута и когато самолетът достигна 9000 метра, стабилизира и се насочи на северозапад към Сиатъл. Далеч под тях се белееха покритите със сняг Скалисти планини.
Екипите във Форин Офис доуточняваха последните подробности по пътуването на британската делегация за срещата на Г-8 през април. Участниците щяха да летят с чартърен полет от Хийтроу до Джей Еф Кей, Ню Йорк, където щеше да ги посрещне американският държавен секретар. Останалите шест чужди делегации също щяха да кацнат на Кенеди Интернешънъл и да изчакат в специална секция там — далеч от тълпите и демонстрациите отвън. Президентът искаше да спести на гостите си всякакви евентуални неудобства. Нямаше да се допусне повторение на Сиатъл или Генуа.
Вертолети щяха да извозят високопоставените гости от Джей Еф Кей до напълно изолирана локация, където, сред лукс и удобства, те щяха да прекарат пет дни в обсъждане на световните проблеми. Организацията беше проста и ефективна.
— Досега не е правено, но ако се замислиш, планът е перфектен — коментира един от британските дипломати. — Трябва да го пробваме, когато дойде нашият ред.
— За щастие — промърмори неговият по-възрастен и по-опитен колега, — след Гленигълс редът ни дълго няма да дойде. Нека другите малко се поизмъчат с цялата тази организация и мерките за сигурност.
Марек Гъмиени, който междувременно бе отишъл с шефа си, Портър Гос, в Белия дом, за да представи пред шестимата най-важни мъже в страната развитието на ситуацията към момента, звънна на Стив Хил.
— Казаха ми горе-долу същото като преди — поясни Гъмиени. — Каквото и където и да е, намерете го и го елиминирайте.
— Същото стана и при мен — отвърна Хил. — Да се издири и да се унищожи. Настояват да работим в екип.
— Няма проблем. Моите хора обаче са убедени, че мишената най-вероятно е САЩ, така че ресурсите ни ще са съсредоточени основно тук — бойни кораби, сателити, всичко. Ако попаднем на кораба-призрак някъде далеч от бреговете на Америка, ще пренасочим натам каквото е необходимо.
Директорът на националното разузнаване Джон Негропонте разпореди на ЦРУ да държи в течение британските партньори за мерките, които се готвят да предприемат САЩ. Нивото на секретност бе най-високото възможно.
Мерките бяха на три етапа: проследяване от въздуха, идентифициране на плавателния съд и проверка. Всяко незадоволително обяснение или съмнително поведение щеше да доведе до прихващане на кораба с жива сила, а ако последваше съпротива — и до унищожаването му.
Беше определена и територия за наблюдение. Очертаха окръжност в радиус от 550 километра от остров Лабуан после от най-северната й точка изтеглиха линия през Тихия океан към Анкоридж, Аляска, а от най-южната — към бреговете на Еквадор. Затвореният между тях участък на практика бе по-голямата част от Тихия океан и включваше цялото западно крайбрежие на Канада, САЩ и Мексико, плюс цяла Централна Америка, включително Панамския канал.
Белият дом реши все още да не го съобщава официално, но всеки кораб, който се намираше в този участък и се движеше към американския бряг, щеше да бъде следен изкъсо и проверяван. На плавателните съдове, които се насочваха в обратната посока, към Азия, нямаше да бъде обръщано чак такова внимание.
Поради многогодишния натиск от различни заинтересовани страни, големите корабни компании вече бяха свикнали да предоставят на агенциите подробни сведения за маршрутите на корабите си. За седемдесет процента от съдовете в наблюдаваната зона имаше максимално точна информация. Самите компании по всяко време можеха да се свържат с капитаните си и да проверят дали всичко е наред. През последните години беше договорено и използването на пароли, така че лесно можеше да се установи дали на борда има някакъв проблем, или капитанът е принуден от похитителите да се преструва.
Седемдесет и два часа след срещата в Белия дом първият сателит КН-11 „Кийхоул“ пое по новата си орбита и започна да предава картина от очертаната около Индонезия окръжност. Компютрите му бяха инструктирани да запечатват, независимо от посоката на движение, всеки плавателен съд в радиус от 550 километра от остров Лабуан.