— Катапултирай. Катапултирай.
Двамата почти едновременно издърпаха ръчките до бедрата си. Повече нямаше какво да направят. Съвременните катапултиращи се седалки са дотолкова автоматизирани, че дори пилотът да изпадне в безсъзнание, сами ще направят всичко необходимо, за да го предпазят.
Нито Лари Дювал, нито Ники Джоунс успяха да видят гибелта на самолета. Телата им се изстреляха нагоре в ледения въздух. Ремъците ги притискаха плътно. В един момент седалките се стабилизираха и почнаха да падат право надолу. Гъстите облаци ги обгърнаха. По някое време сензорите регистрираха необходимата височина и отвориха парашутите, като ги откачиха от седалките. Двамата мъже, на повече от километър един от друг, увиснаха на ремъците, а седалките продължиха стремглаво да падат към земята.
Парашутите също бяха автоматизирани. Първо се отвори малкият, който стабилизира телата им във въздуха, а после и големият. Мъжете усетиха с всеки свой мускул мощния тласък, при който скоростта им от близо двеста километра в час падна на двайсет. Леденият въздух проникна през летателните им костюми. Пропаднаха през странната сумрачна влажна граница между небето и ада и се стовариха върху клоните на боровете и смърчовете отдолу.
Майорът се приземи в някакво сечище. Ударът му в земята бе омекотен от жилавите борови клони. След няколко секунди той се окопити, свали катарамите на парашута и се изправи. После включи проследяващото устройство, за да даде сигнал на спасителните екипи.
Ники Джоунс също се блъсна в клони, ала не успя да се приземи. Снегът от короните на дърветата, в които се удари, се изсипа върху главата му. Той очакваше всеки миг да усети земята под краката си, но това така и не се случи. Парашутът се оплете в клоните и той увисна на пет метра от повърхността. „Какво толкова, сняг и борови иглички“, помисли си Джоунс, пое дълбоко въздух и се откачи от парашута.
С малко повече късмет можеше да се претърколи и да се изправи невредим. Левият му крак обаче потъна в снега между две коренища и пищялът се прекърши. Той успя да си даде сметка, че шокът и студът скоро ще изцедят силите му, и побърза да включи аварийния си предавател.
След като екипажът му го напусна, изтребителят продължи полета си още съвсем малко. Вдигна нос, завъртя се, обърна се с корема нагоре и полетя надолу. В момента, в който навлезе в плътната облачна завеса, пламъците стигнаха до резервоара и той се взриви.
Двата двигателя се откачиха от корпуса и продължиха да падат към земята. Десетте тона горящ метал се стовариха със скорост 700 км/ч върху заснежената пустош шест километра по-долу. Отломките на единия двигател унищожиха двайсетина дървета. Другият двигател нанесе много по-сериозни щети.
Офицерът от ЦРУ, който командваше екипа в Хижата, остана в безсъзнание почти две минути. Съвзе се на пода в столовата. Беше замаян и му се гадеше. Успя да се опре на едната стена и, обгърнат от дим, да повика дежурните. В отговор чу само стенания. След няколко минути вече бе успял да установи пораженията. Двамата, които играеха билярд в стаята за почивка, бяха мъртви. Трима бяха ранени. Оказа се, че свободните от смяна са били на разходка на стотина метра от Хижата по време на — както смятаха тогава — метеоритния удар. Щом се установи, че от дванайсетимата агенти на ЦРУ двама са мъртви, трима имат нужда от спешна медицинска помощ, двамата почиващи са о’кей, а останалите петима са с леки наранявания, отидоха да проверят затворника.
По-късно щяха да ги обвинят, че са забавили процедурата твърде много, но разследването ги оневини. Беше нормално първо да установят състоянието на колегите си.
Погледът през шпионката разкри, че в килията на Афганеца е необичайно светло. Когато нахлуха вътре, видяха, че вратата към дворчето зее.
Подсилените стени на самата килия бяха издържали удара. С оградата в двора обаче нямаха същия късмет. Стоварилият се върху Хижата двигател F-100 беше минал през нея и откъртил парче с диаметър метър и половина.
Затворникът беше изчезнал.
15.
Докато американците затваряха капана около Филипините, Борнео и Индонезия и оттам през Тихия океан чак до Западното крайбрежие и Централна Америка, „Контесата на Ричмънд“ се промуши през протока между островите Ломбок и Бали и навлезе в Индийския океан. После зави на запад към Африка.
Зовът за помощ бе чут поне от три места. Авиобазата „Маккорд“ беше, разбира се, едното от тях. Освен от нея сигналът бе получен и от базата на остров Уиби и от бреговата охрана при Белингам. Те влязоха във връзка за нула време, за да се опитат заедно да установят вероятното местоположение на падналия екипаж.