Дните, в които пилотите отчаяно се носеха с пояси по вълните или се надяваха на спасение сред гъстите гори, са в миналото. Днес спасителните им жилетки са съоръжени със сигнални светлини и аварийни предаватели, през които може да се установи дори гласова връзка.
Сигналните светлини свършиха работата си и местоположението на майор Дювал и капитан Джоунс бе установено с точност до метри. Достъпът до тях обаче бе затруднен от зимните условия.
Хеликоптерите нямаха видимост, което означаваше, че трябва да се подходи като едно време — високопроходимите автомобили щяха да закарат спасителния екип максимално близо до целта, а оттам бе въпрос на издръжливост и упорство.
Големият враг сега бе хипотермията, а при Джоунс ставаше въпрос и за сериозна травма. Шерифът на област Уоткъм обясни по радиостанцията, че хората му могат да бъдат в градчето Глейсиър, на един хвърлей от горите, след не повече от трийсет минути. Оттам до Джоунс нямаше да отнеме много време. Край Глейсиър живееха доста дървосекачи, които добре познаваха околността.
В Маккорд решиха да включат шерифа на честотата на аварийния предавател на Джоунс, така че двамата да поддържат контакт по всяко време.
За майор Дювал щяха да се погрижат рейнджърите от резервата, чийто опитът бе огромен. Почти всяка година се налагаше да измъкват от снега някой заблудил се турист, а и познаваха всяко кътче от областта.
Времето безмилостно течеше и телесната температура на двамата летци продължаваше да пада — особено на ранения Джоунс. Спасителните екипи бързаха да им занесат ръкавици, обувки, одеяла и термоси с топла супа.
Никой обаче не бе съобщил на спасителите — а и никой нямаше как да знае, че в пустошта се лута още един мъж. И че е много опасен.
ЦРУ извади късмет. Връзките с Хижата не бяха прекъснати. Началникът на смяната набра номера за спешни случай и в Лангли телефонът на заместник-директора Марек Гъмиени иззвъня. Беше малко след четири следобед.
Гъмиени изслуша рапорта, без да обели дума, и макар да си даваше сметка, че случилото се е жесток удар за Управлението, успя да запази самообладание и да анализира ситуацията. Двата трупа щяха да издържат още малко при минусовите температури в Каскадите. Ранените спешно трябваше да бъдат евакуирани, а беглецът да бъде заловен.
— При вас може ли да кацне хеликоптер? — попита той.
— Не, сър, няма никаква видимост, а се задава и още сняг.
— Кой е най-близкият град, до който води път?
— Мазама. Извън Пустошта е, но има относително чиста отсечка от него до прохода Харт, на километър и нещо оттук. Оттам до нас обаче е трудно проходимо.
— Чуй ме сега. Вие сте секретна изследователска лаборатория. Претърпял сте сериозен инцидент. Имате нужда от помощ. Обади се на шерифа в Мазама и го накарай да дойде към вас с каквото разполага — джипове, моторни шейни и така нататък. Да минат последния километър със ски или снегоходки, все тая. Важното е да закарате хората в болница. Как е температурата в Хижата?
— Оправяме се. Две от помещенията са напълно разрушени, но успяхме да изолираме другите три. Отоплението не работи и сме запалили камината.
— Добре. Щом спасителните екипи пристигнат, искам да запечатате всичко и да унищожите техниката. Вземете кодовете и се изтеглете заедно с ранените.
— Сър?
— Да?
— А Афганеца?
— Остави го на мен.
Писмото от Негропонте даваше на Марек Гъмиени всички правомощия. Беше време да поизпоти армията. Той звънна в Пентагона.
Благодарение на настъпилата атмосфера на взаимно разбирателство и сътрудничество и дългия си стаж в ЦРУ той поддържаше близки контакти с Агенцията за военно разузнаване, която, от своя страна, бе в най-приятелски отношения със спецчастите. След двайсетина минути Гъмиени разбра, че в тунела все пак може и да се появи някаква светлинка.
На шест километра от авиобаза „Маккорд“ се намира огромното военно поделение Форт Люис. В една от секциите с ограничен достъп в него е разположено 1-во Оперативно подразделение на специалните сили (ОП) Алфа 143. Тройката накрая означава, че частта е планинска, тоест тип А. Командващ на взвода в момента бе капитан Майкъл Линет.
Адютантът, който прие обаждането от Пентагона, нямаше как да помогне, макар да разговаряше с бригаден генерал.
— Извън базата са, сър. На учение в Маунт Рейнър.
— Можете ли да ги върнете с хеликоптер в базата, лейтенант?
— Тъй вярно, сър, така мисля. Има добра видимост.
— А да ги прехвърлите в Мазама, близо до прохода Харт в Каскадите?