Нещо повече, това е цветист език, който е много описателен, ползва много ласкателства, преувеличения, сравнения, метафори. Може да бъде и много витиеват и често говорещият по-скоро оставя събеседника си сам да се досети какво е искал да му каже, вместо да му го каже направо.
— Стигнахме до последните два документа — обясни началникът на Арабския отдел. — Изглежда, са от различни автори. Смятаме, че единият може да е дело на самия Айман Ал Зауахири, а другият — на Ал Кор. В първия откриваме елементи от стила на изразяване на Зауахири, поне според речите и видеоматериалите, които имаме от него. Разбира се, при наличието на звук щяхме да сме сигурни на сто процента. Отговорът вероятно е на Ал Кор, но не разполагаме с неща, които е писал на арабски. В работата си той винаги е ползвал английски. Но и в двата документа се срещат препратки към Корана и пасажи от него. Те търсят благословията на Аллах за нещо. Вижте, разполагам с много арабисти, но финият език на Корана е особен. Коранът все пак е написан преди хиляда и четиристотин години. Затова мисля, че трябва да чуем мнението на Съвета по Корана.
Генералът кимна.
— Добре, професоре. — После погледна заместника си. — Докарай учените, Хари. Искам ги тук колкото се може по-бързо. Не приемам закъснения и извинения.
2.
Съветът по Корана се състоеше от четирима учени — трима американци и един британец. Никой от тях не беше арабин по рождение, но и четиримата бяха посветили живота си на старателното изучаване на Корана.
Единият от членовете на Съвета преподаваше в университета „Кълъмбия“, Ню Йорк, и след заповед от Форт Мийд за там излетя военен хеликоптер. За други двама, които работеха съответно в Ранд Корпорейшън и института „Брукингс“ във Вашингтон, бяха изпратени коли.
Четвъртият и най-млад член на групата беше д-р Тери Мартин, командирован в университета „Джорджтаун“, Вашингтон, от добре познатата и уважавана в цял свят Школа по ориенталски и африкански изследвания към Лондонския университет.
Син на счетоводител от голяма петролна компания с представителство в Ирак, той беше роден и израснал в арабската държава. Баща му умишлено не го бе изпратил в англоезично училище, а в частно, в което учеха децата на иракския елит. На десет години момчето, поне по говор, можеше да мине за арабин. Че не е такъв, издаваха единствено розовеещото му лице и рошавата рижа коса.
Роденият през 1965-а Мартин беше почти на единадесет, когато баща му реши да напуснат Ирак в името на собствената им сигурност. На власт се беше върнала партията Баас и — не толкова в ръцете на президента Бакр, колкото в тези на неговия вицепрезидент — тази власт бе използвана за безжалостен погром на политическите врагове, били те истински противници, или набедени за такива.
Семейство Мартин беше видяло доста от обърканите, изпълнени с безредици години, последвали безгрижното управление на крал Фейсал от 50-те. Те станаха свидетели на убийството на младия крал и на прозападния министър-председател Нури Саид, на не по-малко жестокия край на наследника му генерал Касим и на окупирането на властта от бруталната партия Баас. После тя на свой ред падна от върха, но се върна с нови сили през 1968-а. След седем години, в които пред очите му властта на психопатичния вицепрезидент Саддам Хюсеин растеше и растеше, бащата на Мартин реши, че повече няма закъде да чака.
По-големият му син, Майк, беше на 13 — подходяща възраст за постъпване в пансион. Мартин-старши си намери добра работа в „Бърма Ойл“ в Лондон, благодарение, донякъде, на препоръката на своя познат Денис Тачър, чиято съпруга, Маргарет, току-що бе избрана за лидер на Консервативната партия. И така, четиримата — бащата, г-жа Мартин, Майк и Тери, за Коледа вече си бяха у дома в Лондон.
По това време блестящият ум на Тери вече си личеше. Той се справяше с лекота с изпити и задачи, които затрудняваха по-големите с две-три години деца. Всички предполагаха, не без основание, че той безпроблемно ще завърши средното си образование и ще получи стипендия за Оксфорд или Кеймбридж. Тери обаче предпочете да се задълбочи в арабската култура и през пролетта на 1983-та кандидатства в Школата по ориенталски и африкански изследвания. Същата есен бе приет и записа курс по история на Близкия изток. След пет години защити докторат по Корана и първите четири халифата. След завършването си продължи да изучава Корана в прочутия институт Ал Азар в Кайро, а когато се върна в Лондон, едва на двадесет и седем, му предложиха преподавателско място — рядка чест, защото за арабистите Школата си бе изградила името на едно от най-сериозните учебни заведения в света.