— Висок, с дълга рошава коса и черна брада?
— Да, сър.
— Какво прави?
— В момента е в телефонна кабина, сър.
Измат Хан нямаше много взимане-даване с останалите затворници в Гуантанамо, но прекара месеци в строго охраняваното крило с един от тях — йорданец, който беше воювал в средата на 90-те в Босна, а после бе станал инструктор в лагер на Ал Кайда. Беше човек, на когото можеше да се има доверие.
По Коледа мерките за сигурност бяха поразхлабени и двамата успяха да разменят по няколко думи шепнешком през решетките. „Ако някога излезеш оттук — каза му йорданецът. — имам един приятел. Бяхме заедно в лагера. Проверен човек е и винаги ще помогне в беда. Просто му кажи, че аз съм те пратил“.
Даде му и име. И телефонен номер, макар Измат Хан да нямаше представа къде се намира това. Пусна една монета от 25 цента в процепа и изчака обаждането на оператор.
— Кой номер искате да изберете? — попита канадската телефонистка.
Той бавно повтори цифрите, които с усилие бе запаметил.
— Това е номер във Великобритания — каза телефонистка-та. — Американски монети ли използвате?
— Да.
— Няма проблем. Пъхнете осем по двайсет и пет цента и ще ви свържа. Щом чуете предупредителния сигнал, трябва да пуснете още монети, ако искате да говорите.
— Виждаш ли целта? — попита капитан Линет.
— Да, сър.
— Свали го.
— Той е на канадска територия, сър.
— Свали го, сержант.
Питър Беърпоу бавно пое дъх, задържа го и обра спусъка. Целта бе на разстояние 1800 метра.
Измат Хан започна да пъха монети в процепа. Внезапно стъклото зад гърба му се взриви и куршумът отнесе половината му глава.
Телефонистката изчака. Мъжът бе пуснал две монети и после очевидно се бе отказал от разговора, но не беше затворил телефона. След малко тя реши, че не й остава друг избор, освен да прекъсне линията.
За случая така и не бе пуснат официален рапорт. Капитан Линет се свърза с командващия си офицер, който от своя страна съобщи на Марек Гъмиени във Вашингтон. Това бе всичко.
Трупът бе открит от секачите. Съдебният лекар нямаше голям избор и написа смъртен акт без установена причина за смъртта. В убития не бяха намерени никакви документи и никой от местните не го разпозна. Предположиха, че е станал неволна жертва на ловец — поредният трагичен случай, причинен от непредпазливост или рикошет. Погребаха го в безименен гроб.
Никой на юг от границата не желаеше да вдига шум около случая, затова и не попитаха за номера, с който беглецът бе поискал да го свържат. Разследването щеше да разкрие източника на изстрела, а това бе недопустимо.
Всъщност телефонният номер бе на малък апартамент край университета „Астън“ в Бирмингам. Това бе домът на доктор Али Азис ал Хатаб и телефонът му се подслушваше от МИ-5. Службите чакаха някакво доказателство, което да им осигури заповед за обиск и арест. А онази сутрин Афганецът пробва да се свърже с единствения човек западно от Суецкия канал, който знаеше името на кораба-призрак.
16.
Минаха две седмици и ентусиазмът в екипа, който издирваше очевидно несъществуващия кораб-призрак, започна да се изпарява. Във Вашингтон се размрънкаха. Колко време, нерви и средства трябваше да бъдат отделени заради някакви драсканици върху формулярче, натикано в раница на незнаен остров?
Марек Гъмиени замина за Лондон, за да обсъди следващите стъпки със Стив Хил. Именно тогава Сам Сиймор звънна от офиса на „Лойдс“ в Ипсуич и още повече влоши нещата. Беше променил мнението си. Хил му нареди да се върне в Лондон и лично да им обясни.
— Да върнем лентата назад — започна Сиймор, — и ще видим, че горе-долу всички бяхме обединени около версията за голям кораб, който ще запуши някой жизненоважен проток и ще нанесе щети за милиарди. Но да не забравяме, че това не бе единствената версия.
— И защо мислиш, че сме сбъркали? — попита Марек Гъмиени.
— Защото проверихме всички гигантски кораби и не открихме нищо нередно. Това ни връща на другите два варианта, които горе-долу си приличат. Аз собствено бих заложил на вариант три — катастрофа в голям крайбрежен град или курорт. Може би обещанията на Бин Ладен за икономическа война са били просто блъф или междувременно е решил нещо друго.
— Добре, Сам, да чуем аргументите ти. Не забравяй, че двамата със Стив или трябва да покажем някакъв реален резултат, или да се простим с кариерите си. Какъв кораб търсим според теб?