Част от хората на борда на „Контесата“ започнаха подготовката си за великия момент. Тя включваше избръсване на цялото тяло и подготвяне на завещание. Всичко бе заснето и атентаторите един по един изрецитираха последните си думи пред обектива на камерата.
Афганеца направи същото, но говори на пущу. Благодарение на прекараното време в Афганистан, Юсуф Ибрахим разбираше малко от езика и се опита да си преведе казаното, ала дори и да го владееше отлично, пак нямаше да открие грешка.
Мъжът от Тора Бора заговори за унищожаването на семейството си от американска ракета и за искреното си нетърпение да се събере с роднините си съвсем скоро, когато най-сетне отмъсти на Шейтана. Докато говореше, си даваше сметка, че думите му ще стигнат до хората чак когато всички на борда са мъртви. Това, което никой от присъстващите — с изключение на Ибрахим и химика — не знаеше, бе точно как ще загинат, за да отмъстят на САЩ.
Екипажът се хранеше с консерви, затова никой не забеляза, че от камбуза липсва двайсетсантиметров нож за рязане на месо.
Когато не го гледаха, Мартин тихо точеше острието на бруса до чекмеджето с приборите. Помисли си да използва прикритието на нощта и да пререже въжетата на надуваемата лодка, но се отказа.
Спеше с още четирима в каютите при носа, а зад руля, вдясно от пътеката, която водеше към кърмата, винаги имаше дежурен. Свързочникът на практика живееше в радиорубката зад мостика, а в машинното по всяко време имаше човек. Всеки от тях можеше неочаквано да подаде глава и да го забележи.
Пък и рано или късно щяха да видят, че лодката липсва, и да открият саботьора. Едва ли щяха да отменят мисията, най-много да я забавят с ден-два. Той реши, че може да се пробва и по-късно. Когато бе на смяна зад руля, правеше всичко възможно да си изясни накъде пътуват и какво точно съдържат контейнерите на палубата, ала така и не успя да разбере. А „Контесата“ продължаваше да се носи на североизток.
Всички гигантски кораби, танкери и превозвачи на газ вече бяха проверени. Позивните бяха точни, маршрутите — спазени и три хиляди капитани лично се свързаха с корабните си агенции и използваха пароли, които евентуалните им похитители нямаше как да знаят.
Морските пехотинци и бреговата охрана не губеха време. Качваха се на всеки плавателен съд, който доближаваше американско пристанище. Това създаваше известни, но не чак толкова сериозни неудобства.
След разговора в Ипсуич службите се заеха с „Яванска звезда“ и откриха, че собствениците на кораба са фиктивна компания в Далечния изток и че рафинерията в Борнео разполага с изрядни документи за товара, но не знае нищо за самия кораб. Откриха корабостроителната фирма — оттам стана ясно, че „Яванска звезда“ е сменил поне шест собственика — и иззеха чертежите. Оказа се, че има още един кораб със същите размери. Компютрите успяха да изградят абсолютно точен виртуален модел на „Яванска звезда“, но самият кораб им се изплъзваше.
Наложи се да окажат натиск върху правителството на държавата, под чийто флаг корабът бе видян за последно.
Това обаче бе малък полинезийски атол и скоро стана ясно, че „Яванска звезда“ никога не е акостирал там.
Западът търсеше отговор на три въпроса. Корабът наистина ли бе потънал? Ако не, къде се намираше в момента и какво бе новото му име?
В крайна сметка сателитите получиха заповед да се оглеждат за всички плавателни съдове с размерите на „Яванска звезда“.
През първата седмица на април екипът в Едзел бе разформирован. Нямаше какво повече да се направи.
Майкъл Макдоналд изпита истинско облекчение, че ще се върне във Вашингтон. Продължи да работи по случая с кораба-призрак, но извън Лангли. ЦРУ реши отново да разпита в тайните си затвори всеки задържан, който можеше да има отношение към Ал Исра. Потърсиха информация и от източниците си в ислямския свят. Резултатът бе нулев. Очевидно препратката към великото пътуване бе загинала заедно с финансиста на Ал Кайда под онзи балкон в Пешавар.
Колкото и да им се искаше, полковник Майк Мартин явно не бе сред живите. Ако „Яванска звезда“ или който и да е друг кораб приближеше американското крайбрежие с нечисти намерения, щяха да сметнат, че Мартин е успял. Но никой не очакваше да го види отново.
Три дни преди срещата на Г-8 търпението най-сетне се изчерпи. Марек Гъмиени се свърза със Стив Хил.
— Стив, наистина съжалявам. Както за теб, така и за твоя човек Майк Мартин. Тук обаче не само смятат, че той вече не е между живите, но и че е грешал.
— А теорията на Сам Сиймор? — попита Стив Хил.