— Същата работа. Без резултат. Проверихме всеки танкер на планетата, дявол да го вземе. Или никога няма да разберем какво е „Ал Исра“, или просто не означава нищо, или отдавна са го прекратили… Чакай, търсят ме по другата линия. След секунди гласът му се чу отново:
— Някакъв кораб е просрочил графика си. Напуснал е Тринидад преди четири дни и вчера са го очаквали в Пуерто Рико, но така и не се е появил. Не отговаря на повикванията.
— Какъв е корабът? — попита Стив Хил.
— Танкер. Три хиляди тона. Виж, може да е всичко, проверяваме в момента.
— Какъв е товарът? — настоя Хил.
— Пропан-бутан — отвърна Гъмиени.
Откри го един от сателитите КН-11 „Кийхоул“. Бяха изминали шест часа от обаждането от Пуерто Рико до централния офис на петролната рафинерия в Хюстън. Сателитът се намираше над Карибско море и сканираше близо хиляда квадратни километра, когато засече сигналите от предавателя и компютърът потвърди, че те идват от липсващия „Доня Мария“.
Информацията стигна до много хора и един от тях бе Марек Гъмиени, който точно в този момент разговаряше с Лондон. Щабът на централното командване в Тампа, Флорида, флотът и бреговата охрана също бяха уведомени за местоположението на търсения кораб.
Щом не бяха изключили транспондера, похитителите или бяха адски глупави, или прекалено разчитаха на късмета си. Всъщност те просто изпълняваха заповед. Включен, предавателят издаваше къде се намираха. Но ако го бяха изключили, със сигурност щяха да събудят подозрения.
Зад руля на малкия танкер все още бе ужасеният капитан Монталбан, който за четири дни бе спал едва няколко часа.
През това време корабът се промуши покрай Пуерто Рико, мина западно от Тьоркс и Кайкос и се изгуби между седемстотинте острова на Бахамите.
Сателитът го откри край Бимини, най-западния остров от архипелага.
В Тампа изчислиха възможния му курс и установиха, че най-вероятно се движи към Маями. След десетина минути танкерът си събра сериозна компания. Разузнавателният самолет Р-3 „Орион“, изпратен от авиобазата в Кий Уест, започна да кръжи на по-малко от километър над него и да го заснема от всевъзможни ъгли. Заснетото веднага се появяваше на огромния плазмен екран в полутъмната командна зала в Тампа.
Надписът „Доня Мария“ на кърмата беше преправен с бяла боя на „Доня Марая“, но изпълнението беше толкова нескопосано, че едва ли щеше да заблуди някого за повече от няколко секунди.
Пристанището в Чарлстън, Южна Каролина, разполага с два катера на бреговата охрана — 717 „Мелън“ и близнакът му „Моргентау“. В момента и двата патрулираха в открито море. „Мелън“ беше по-близо и се насочи с пълна скорост към отвлечения кораб. Щурманът изчисли, че ще го достигнат след деветдесет минути, малко преди залез.
„Мелън“ не е обикновен катер. Дълъг 150 метра и тежък 3300 тона, той има всички качества на малък разрушител. Докато носът му цепеше вълните на Атлантика, екипажът за всеки случай подготви оръжейните установки. Танкерът вече бе в графа „потенциална опасност“.
Оръжейните установки на „Мелън“ са повече от сериозни. Най-лекото оръжие на борда е шестцевната 20-милиметрова картечница „Гетлинг“, която изстрелва дъжд от куршуми, достатъчен да свали дори ракета. И не само. Тази картечница може да разбие на пух и прах всяка цел, стига да се намира на необходимото разстояние.
На борда има и две 25-милиметрови оръдия „Бушмастър“, които не са толкова скорострелни, но са по-тежки и могат да вгорчат живота на всеки малък танкер. Най-тежко обаче е 76-милиметровото оръдие „Ото Мелара“, което може да поразява цели на разстояние над 18 километра.
Още преди „Доня Мария“ да се появи като точка на хоризонта, и трите установки бяха напълно готови за действие. Разузнавателният самолет продължаваше да кръжи отгоре и да изпраща образи към Тампа, а катерът заобиколи танкера и се разположи на двеста метра зад кърмата му.
— Говори бреговата охрана на Съединените щати — избоботи мегафонът. — Моля, преустановете движение. Повтарям, преустановете движение.
Мощният бинокъл ясно различаваше човека зад руля и двете фигури край него. Реакция обаче не последва. Танкерът не намали скоростта. Наложи се „Мелън“ да повтори съобщението си.
След третия път капитанът нареди предупредителен изстрел. Снарядът падна пред носа на танкера и водният стълб намокри брезента, който покриваше тръбите и крановете на палубата му. Хората на „Доня Мария“ вече трябваше да са разбрали намека, но корабът пак не промени скоростта си.
Внезапно на палубата на танкера се появиха двама души. Единият държеше лека картечница M60. Необмислената му постъпка окончателно реши съдбата на „Доня Мария“. Мъжът бе с арабски черти, ясно различими под лъчите на залязващото слънце. Той изстреля къс откос над борда на „Мелън“ и на секундата бе прострелян в гърдите.