Това беше краят на преговорите. Капитанът на „Мелън“ поиска разрешение да потопи танкера, но получи отказ. Заповедта бе недвусмислена.
— Изтеглете се оттам колкото се може по-бързо. Корабът е плаваща бомба. Заемете позиция на два километра от него.
„Мелън“ с известно съжаление се изтегли и остави танкера на съдбата му. Два изтребителя F-16 вече бяха във въздуха и се намираха на три минути от целта.
Дежурната ескадрила в авиобазата в Пенсакола, Флорида, при тревога е готова да се задейства точно за пет минути. Нейна грижа основно са наркотърговците, които по въздух или вода се опитват да вкарат във Флорида и съседните щати най-вече кокаин.
Изтребителите се спуснаха над кораба, който се носеше на запад от Бимини, и приготвиха ракетите си „Маверик“. На екрана пред всеки от пилотите светна потвърждение, че системите са готови. Действията, довели до гибелта на танкера, бяха механични, прецизни и лишени от всякакви емоции. Командващият операцията даде отсечена заповед и двете ракети „Маверик“ излетяха. След секунди 135-килограмовите бойни глави се забиха в кораба.
Въпреки че товарът му не бе изложен на въздух за още по-голяма мощ, взривът на ракетите в търбуха на танкера беше повече от достатъчен. На два километра оттам екипажът на „Мелън“ беше наистина впечатлен от високия огнен стълб. Усетиха топлината по лицата си и мириса на запаленото гориво. Вълните покриха разтопените останки на кораба за няколко минути.
Точно както го бе предвидил Али Азис Ал Хатаб.
След час един от сътрудниците прекъсна официалната вечеря на президента на САЩ, за да прошепне нещо в ухото му. Президентът нареди да получи пълен доклад на сутринта в осем в Овалния кабинет и се върна към супата си.
В осем без пет директорът на ЦРУ и Марек Гъмиени бяха поканени в Овалния кабинет. Гъмиени влизаше там за трети път в живота си, но все още се вълнуваше като в началото.
Президентът и другите петима висши държавници вече ги очакваха.
Набързо приключиха с формалностите и дойде ред на доклада на Гъмиени за развитието и завършека на масивната контратерористична операция, известна като „Клин“.
Той знаеше, че мъжът, който седи на бюрото пред високите прозорци с изглед към Розовата градина, мрази дългите обяснения. Докладите не биваше да продължават повече от петнайсет минути. Гъмиени успя да побере своя в дванайсет.
Когато свърши, в стаята настъпи мълчание.
— Значи сведенията на англичаните са се оказали верни? — попита вицепрезидентът.
— Да, сър. Смятаме, че агентът им в Ал Кайда — изключително смел мъж, с когото имах честта лично да се срещна миналата есен — е мъртъв. В противен случай щеше да даде някакви признаци на живот. Най-важното обаче е, че успя да ни предаде съобщение. Терористите наистина използваха плавателен съд.
— Нямах представа, че кораби с толкова опасен товар всекидневно кръстосват океаните — удивено отбеляза държавният секретар.
— Аз също — обади се президентът. — И така, какво ще ме посъветвате за срещата на Г-8?
Министърът на отбраната погледна председателя на Съвета за национална сигурност и кимна. Двамата очевидно вече бяха обсъждали въпроса.
— Господин президент, имаме всички основания да смятаме, че терористичната заплаха, надвиснала над страната и по-специално над Маями, снощи е била елиминирана. Срещата на Г-8 ще се охранява от спецчастите, които гарантират за абсолютната ви сигурност. Съветваме ви да заминете без никакви притеснения.
— Ами добре — каза президентът.
17.
Дейвид Гъндлак бе убеден, че има най-хубавата работа на света. Или почти най-хубавата. Четвъртата, капитанска златна нашивка на ръкава и пагона му щеше да изглежда още по-добре, но той се чувстваше отлично и в ролята си на старши помощник-капитан.
Сега стоеше в десния край на огромния капитански мостик и наблюдаваше през стъклото човешкото гъмжило на дока на бруклинското пристанище шейсетина метра под себе си. От мястото, където се намираше, на височина приблизително колкото двайсет и три етажна сграда, Бруклин му бе като на длан.
Официално открит едва същата вечер, Кей 12 на новия бруклинския терминал в канала Бътърмилк въобще не беше малък, но корабът го закриваше целия. С дължина 345 м, широчина 41 м и газене 12 м (което наложи каналът да бъде копан още на дълбочина), това беше най-големият пътнически лайнер на света. Колкото повече помощник-капитан Гъндлак — готов за първия си круиз след повишението — го гледаше, толкова по-великолепен му изглеждаше.