Пиер Луис
Афродита — Антични нрави
Предговор
„Самите развалини на древния гръцки мир ни учат по какъв начин животът в днешно време би могъл да ни стане поносим.“
Ученият Продикос Цеоски, който се славеше към края на V век преди нашата ера, е автор на знаменития нравоучителен разказ, препоръчан от св. Василия Велики за християнските размишления: „Херкулес между добродетелта и сладострастието“. Ние знаем, че Херкулсс избра първото и това го направи способен да извърши няколко велики престъпления срещу Кошутите, Амазонките, Златните ябълки и Исполините.
Ако Продикос беше се спрял на това, той би написал само някаква басня с твърде плитък символизъм; но той беше добър философ и в неговата сбирка — разкази „Часовете“, разделена на три части, се представяха моралните истини под ония различни образи, под които те се явяват на хората през трите различни възрасти на живота. На малките деца той любезно посочваше за пример строгия избор на Херкулес; на младите хора той, разбира се, препоръчаше сластния избор на Парис; и струва ми се, на зрелите мъже той казваше почти следното:
— Като се скиташе веднъж по лов в полите на Делфийските планини, Одисеус срещна на пътя си две девойки, хванати ръка за ръка. Едната беше с теменужени коси, с прозирни очи и строго свити устни; тя му каза: „аз съм Аретус“. Другата беше с тънки ресници, деликатни ръце и нежни гърди; тя му каза: „аз съм Трифея“. И изведнъж и двете подзеха: „избери една от нас“. Ала хитроумният Одисеус мъдро отговори: „Нима аз мога да избера? Вие сте неразделни. Очите, пред които сте минали една без друга, са видели само суетна сянка. Както искрената добродетел не се лишава от вечните радости, които й дава сладострастието, тъй и нежността не би била добре без известно величие на духа. Аз ще тръгна и след двете“.
Веднага щом свърши, двете видения се сляха и Одисеус разбра, че е говорил на великата богиня Афродита.
Жената, която заема първо място в тоя роман, е една антична куртизанка; но нека четецът бъде спокоен: тя ще си остане такава докрай.
Тя не ще бъде любена нито от светец, нито от пророк, нито от Бог. Това се счита за оригиналност в съвременната литература.
Куртизанка — тя ще си бъде такава с искреността, ревността, а също и с гордостта на човешко същество, което е с призвание и заема в обществото свободно избрано място; тя ще има амбицията да се издигне на най-голямата висота; тя не ще и да помисля даже, че животът й се нуждае от извинение и прикритост; това трябва да бъде обяснено.
До ден-днешен писателите, като са се обръщали към публика, по-неподготвена и от невръстните девойки и младите гимназисти, са употребявали една твърде мъчна хитрина, лицемерството на която ми е противно: „Рисувал съм сладострастието такова, каквото е, казват те, за да изпъкне добродетелта“. Аз се отказвам да повтарям тоя анахронизъм в началото на един роман, чиято интрига се развива в Александрия.
Любовта, с всичките нейни последствия, беше за гърците най-добродетелното и най-обилното по величавости чувство. Те никога не свързваха с любовта идеите за нецеломъдрието и за неприличието, които израилската традиция внесе помежду нас чрез християнската доктрина.
Херодот (I, 10) много ясно ни говори: „У някои варварски народи се счита за позорно да ходи човек гол“. Когато гърците или латините искаха да укорят някого, който посещава леките жени, наричаха го μοτχος или moechus, което ще рече прелюбодеец. Мъж и жена, които, без да имат задължения другаде, се съчетаваха, считаха се за никому невредящи и биваха оставяни на свобода.
Видно е, че животът на древните не би могъл да се обсъжда според идеите, които ни идат днес от Женева.
За себе си ще кажа, че съм написал тая книга с такава простота, каквато един атинянин би вложил при изреждането на същите събития. Желая да бъде четена в същия дух.
Преценката на древните гърци, според днес установените идеи, при липсата на един поне точен превод на техните най-велики писатели, не би трябвало да се оставя в ръцете на гимназисти от втори курс. Ако г. Муне-Сюли играеше ролята на Едип без съкращения, полицията би забранила представлението. Ако г. Леконт дьо Лил не беше благоразумно прочистил Теокрит, неговият превод би бил конфискуван още при пущането му за продан. Считат Аристофан за изключителен, а ние притежаваме важни откъслеци от хиляда и четиристотин комедии, произведения на сто и тридесет и двама гръцки поети, от които някои, като Алексис, Филетер, Стратис, Евбул, Кратинос, са ни оставили дивни стихове и никой още не е посмял да преведе този сбор от нецеломъдрени и величави произведения.