— Как се казваш ти, Мириам ли, или Ноеми?
— Сирийското ми име ти не ще узнаеш. То е царствено име, каквото тука не носят. Приятелите ми наричат Хризис и ти би могъл да ме поласкаеш с това име.
Той сложи ръка на рамото й.
— О, не, не — каза тя, — много е късно за такива любезности. Остави ме по-скоро да си отида. Минуват вече три часа, откак съм станала, и съм смъртно уморена.
Тя се наведе и хвана с ръка единия си крак.
— Виждаш ли какви болки ми причиняват ремъците? Много са ги стегнали. Ако не ги развържа, скоро ще ми остане белег на крака и ще бъде хубаво, когато ме целуват. Пусни ме по-скоро. Ах, как ме боли! Ако знаех, аз не бих се спряла. Жълтото ми покривало съвсем е цепнато на кръста, гледай.
Деметриос потърка с ръка челото си и после, с поволния тон на човек, който благоволява да избере, промълви:
— Покажи ми пътя за твоя дом.
— Но аз не искам — продума Хризис смаяна. — Ти даже ме не питаш дали това ми е приятно. „Покажи ми пътя!“ И как го казва! За момиче от Парнейона ли ме взимаш ти, което ляга по гръб за три обола, без да гледа кой го държи? Знаеш ли дали съм свободна? Знаеш ли любовните ми срещи? Вървял ли си подире ми, когато се разхождам? Забележил ли си чии врати се отварят за мене? Знаеш ли колцина са ония, които мислят, че Хризис ги люби? „Покажи ми пътя!“ Аз не ще ти го покажа, любезни мои. Остани тук или си върви, но бъди другаде, а не при мене!
— Ти не знаеш кой съм аз…
— Ти ли? Я гледай! Ти си Деметриос Саиски: ти извая статуята на мойта богиня; ти си любовник на мойта царица и господар на моя град. Но за мене ти си само един красив роб, защото ме видя и защото ме любиш.
Тя се приближи и продължи с гальовен глас:
— Да, ти ме любиш. О, не отричай — аз зная какво ще ми кажеш: ти не любиш никого, ти си любим. Ти си Възлюбленият, Скъпият, Идолът. Ти отвъргна Глицера, която беше отказала на Антиохос. Демонаса лесбийката, която беше се заклела да умре девственица, легна в леглото ти, докато ти спеше, и би те обладала насила, ако двата ти ливийски роба не бяха я изгонили гола навън. Калистион всезнайната, отчаяна, че не може да се приближи до тебе, купи къщата, която е срещу твоята, и сутрин се показва през отвора на прозореца, облечена като Артемида в банята. Ти мислиш, че аз не зная това! Всичко се говори между куртизанките. През нощта, когато ти дойде в Александрия, мене ми говориха за тебе. И оттогава не се е минал ден да не се спомене твойто име. Аз зная даже неща, които ти си забравил. Аз зная даже неща, които самият ти още не знаеш. Бедната малка Филис се обеси завчера на пречките на твойта врата нали? Е добре, тя си отплаща по тоя начин. Лидея постъпи като Филис. Аз я видях тая вечер, минавайки, тя беше цяла посиняла, но сълзите на бузите й не бяха още изсъхнали. Ти не знаеш коя е тая Лидея, нали? Едно дете, една малка петнайсетгодишна куртизанка, чиято майка беше я продала преди месец на един корабопритежател, който беше спрял на почивка за една нощ в Александрия, преди да възлезе по реката чак до Тива. Тя дохождаше при мене. Аз й давах съвети — тя нищо нищичко не знаеше, не знаеше даже да играе на кости. Аз я канех често в леглото си, защото, когато не намереше любовник, тя нямаше къде да спи. А тя тъй силно те любеше! Ако би я видял как ме туряше връз себе си, шепнейки твойто име. Тя искаше да ти пише. Разбираш ли? Аз й казах, че не е в това мъчнотията…
Деметриос я гледаше, без да я слуша.
— Да, да, това ти е се едно, нали? — продължи Хризис. — Ти ги не любеше. Мене любиш ти. Ти не чу какво ти казах аз; уверена съм, че ти не би могъл да повториш ни една дума от казаното. Тебе много ти се иска да знаеш колко са нежни моите ресници, колко ли сладостни трябва да са устните ми и колко мека при допиране косата ми. Ах, колцина други знаят това! Всички, всички, които са ме пожелавали, са утолявали желанието си при мене; мъже, юноши, старци, деца, жени, девойки. Аз никого не съм отвъргнала, чуваш ли? От седем години насам, Деметриос, аз съм спала сама само три нощи. Пресметни колко души любовници съм имала. Две хиляди и петстотин, и повече, защото аз не броя ония, които са дохождали при мене денем. Миналата година аз танцувах гола пред двадесет хиляди души и аз зная, че ти не беше между тях. Мислиш, че се крия ли? Защо ли пък? Всички жени са ме виждали в банята, всички мъже — в леглото. Само ти никога няма да ме видиш. Аз те отхвърлям, аз те отхвърлям! Каква съм аз, какво чувствам, какво зная за своята красота и за своята любов, ти никога не ще узнаеш, никога! Ти си гнусен, мнителен, жесток, безчувствен и подъл човек. Аз не зная защо някоя от нас, преизпълнена от омраза, не ви е убила досега и двамата, един връз други, по-преди тебе, а после царицата.