Тя приближи огледалото до всички части на тялото си, като ги пипаше една по друга. Тя разгледа белината на кожата си, прецени сладостта й чрез продължителни милувки, топлотата й — чрез самопрегръщания. Тя опита пълнотата на гърдите си, твърдостта на корема си, теснотата на кръста си. Тя премери косите си и провери блясъка им. Тя опита блясъка на очите си, огнеността на своя дъх и бавно проведе една целувка надлъж по голата си ръка — от рамото до лакътните гънки.
Едно необикновено чувство, изтъкано от изненада и гордост, от увереност и нетърпение, я обзе, когато тя допря собствените си устни. Тя се обърна, като че търсеше някого, и като откри с това двете забравени ефесиянки на леглото, тя скочи помежду им, раздели ги, прегърна ги като в любовна беснота и дългата й златна коса застла трите млади глави.
Втора книга
I.
Градината на богиня Афродита
Храмът на Афродита — Астарта се издигаше вън от портите на града, посред един просторен парк, пълен с цветя и сенки, в който водите на Нил, прокарани през седем водопровода, поддържаха през всяко време на годината чудесна зеленина.
Тая цветна гора край брега на морето, дълбоките потоци, езерата и сенчестите лъки бяха създадени преди два века от първия Птолемей. Смоковниците, посадени по негова заповед, бяха достигнали вече гигантска височина; напоявани от изобилните води, малките морави бяха се превърнали в лъки, а басейните — в широки езера. От един парк природата беше създала цяла земя.
Градината не беше нито населена долина, нито област, тя беше цяла вселена, затворена в каменни граници, управлявана от една богиня, душа и център на тая вселена. Околовръст градината се издигаше пръстеновидна тераса — осемдесет стадии дълга и тридесет и две стъпки висока. То не беше обикновена стена, а един грамаден град с хиляда и четиристотин жилища. Също толкова блудни жени обитаваха тоя свещен град и представляваха в това единствено по своя род място седемдесет различни народа.
Всички свещени жилища бяха построени по следния еднакъв план: на портата, направена от червена мед (метал, угоден на богинята), имаше един фалос във вид на чукче, който удряше в една изпъкнала подложка, изобразяваща женски орган; а под чукчето и подложката беше издълбано само с началните букви името на куртизанката, и употребимата фраза:
Ω. Ξ. Ε.
ΚΟΧΑΙΣ
II. II. II.
От всяка страна на портата имаше по една стая, без стена откъм градината: в дясната, наречена „изложна стая“, куртизанката сядаше на един висок стол, когато минаваха мъжете, и чакаше посетители. Лявата беше предназначена за ония любовници, които биха искали да прекарат нощта на открито, без обаче да лягат в тревата.
През отворената порта се виждаше един коридор, който отвеждаше в широк двор, постлан с мраморни плочи и с кръгъл басейн по средата. Един перистил засенваше това изложено на слънцето място и държеше хлад пред входа на седемте стаи на жилището. В дъното се издигаше олтар от розов гранит.
Всички жени бяха донесли от своите родни страни по един малък идол на богинята, който, поставен на домашния олтар, те боготворяха на своя език без нявга да се разбират помежду си. Свойта обоготворена сласт те наричаха с най-различни религиозни имена: Лахми, Ащорет, Венера, Ищар, Фрея, Милита, Киприс. Някои я представяха и славеха символично: една кръгла червена плочка, един конусовиден камък, една голяма и бодлива морска мида. Повечето от тях поставяха на една подложка от меко дърво груба статуйка с мършави ръце, тежки гърди, прекалено издадени хълбоци, която сочеше с ръка корема си, извит в делтовидна форма. Те слагаха в нозете й миртова вейка, поръсваха олтара с розови листа и за всяко изпълнено тяхно желание те я прекаждаха със зърно тамян. Тя беше довереница на всичките им мъки, свидетелка на работата им, предполагаема причина на радостите им. И при смъртта на куртизанките, в малкия им кивот поставяха статуйката, като пазителка на техните останки.
Най-красивите от тия девойки бяха от азиатските царства. Всяка година корабите, които принасяха в Александрия данта на подчинените или присъединени области, разтоварваха освен големите денкове и други стоки, и по сто млади девици, избрани от жреците за служителки на Афродита в свещената градина. Между тях имаше мизийки и еврейки, фригийки и критянки, дъщери на Екбатана и на Вавилон, от бреговете на перловия залив и на свещената река Ганг. Едни от тях бяха с бяла кожа, овално лице и пъргави гърди; други — мургави като пръст, наваляна от дъжда — носеха пръстени, прокарани през ноздрите и на раменете им низпадаше къса и тъмноцветна коса.