V.
Поканата
Към полунощ Хризис биде пробудена от трикратно похлопване на вратата. През целия ден тя беше спала между двете ефесианки и ако леглото не беше тъй разхвърляно, човек би ги взел за три сестри, легнали една до друга. Родис беше се притиснала о галилеянката и потното бедро на последната тежеше върху й. Миртоклея спеше ничком, с разголен гръб, сложила очи на ръцете си.
Хризис се измъкна предпазливо, направи три стъпки по леглото, слезе и открехна вратата.
Шум от гласове долиташе откъм входа.
— Кой е, Джала? Кой е? — попита тя.
— Наукратес иска да ти каже нещо. Аз му казах, че не си свободна.
— Каква глупост, нека влезе. Аз съм свободна. Влез, Наукратес. Аз съм в стаята си.
Тя се върна на леглото.
Наукратес постоя малко на прага, като че се боеше да не би да се покаже нескромен. Двете музикантки отвориха пълните си още със сън очи, но не можеха да се събудят съвсем.
— Седни — каза Хризис. — Няма да кокетираме един към други. Аз зная, че не идеш за мене. Какво искаш?
Наукратес беше знаен философ, който от двадесет години беше любовник на Бакхис и не изневеряваше, по-скоро от студенина, отколкото от вярност, към нея. Сивата му коса беше остригана ниско, брадата му заострена като на Демостен, а мустаците му — подстригани наравно с горната устна. Облечен беше в широка одежда от прост ленен плат с пришит към нея пояс.
— Ида да те поканя — каза той. — Бакхис дава утре угощение, след което ще има пиршество. Ще бъдем седмина с тебе. Не отказвай да дойдеш.
— Пир ли? По какъв случай?
— Тя освобождава най-хубавата си робиня, Афродизиа. Ще има танцувачки и флейтистки. Мисля, че и твоите две приятелки са повикани и те не би трябвало да са тука сега. У Бакхис сега репетират за утре.
— О, наистина — извика Родис. — Ние се и не сещахме. Ставай, Мирто, закъснели сме.
Но Хризис се развика.
— Не, не! Чакайте малко. Колко лошо правиш ти, като ми отнемаш жените! Ако знаех, че ще направиш такова нещо, нямаше да те приема. О, я гледай, те са вече готови!
— Нашите дрехи са прости — каза детето. — Пък и ние не сме дотам хубави, за да се обличаме дълго време.
— Ще се видим ли в храма поне?
— Да, утре сутринта ние ще занесем гълъби. Вземам една драхма от твойта каса, Хризис. Нямаме с какво да купим гълъбите. Довиждане до утре!
Те излязоха тичешком. Наукратес гледа дълго време затворената подире им врата. После скръсти ръце и каза с нисък глас, като се обърна към Хризис.
— Добре, много добре правиш ти.
— Как?
— Една не ти стига вече. Трябват ти вече по две. Ти и от улицата ги вземаш даже. Много хубав пример даваш. Но тогава кажи ми какво остава нам, на мъжете? Вие всички си имате приятелки, и след като се измъкнете из техните изнурителни прегръдки, давате на мъжете оная малка част от страстта си, която те са благоволили да ви оставят. Смяташ ли, че това може да трае още задълго? Ако върви така, ние ще бъдем принудени да ходим у Батила, момъка…
— О, не! — извика Хризис. — Това аз никога не ще допусна. Аз много добре зная, че ни сравняват с Батила. Това сравнение е безсмислено. И аз се чудя, че ти, комуто размишляването е занятие, не виждаш колко е нелепо това.
— Но каква разлика намираш ти?
— Не е думата за разлика. Между едното и другото няма никаква връзка. Това е много ясно.
— Не казвам, че се мамиш. Но аз искам да зная твоите основания.
— О, то може да се каже в две думи. Жената е най-съвършеното оръдие за любовта. От главата до петите тя е нагласена единствено, чудесно, за любов. Само тя умее да люби. Само тя умее да бъде любена Следователно, ако една любовна двойка се състои от две жени, тя е съвършена. Ако в нея влиза само една жена, тя стои два пъти по-ниско; ако ли в нея не влиза нито една жена, тя е чисто идиотска. Това е то.
— За Платон това е много грубо, дъще моя.
— Великите хора, както и боговете, не са велики във всичко. Палада не отбира от търговия, Софокъл не знаеше да рисува, Платон не знаеше да люби, Философите, поетите или риторите, които се позовават на неговото име, не стоят по-горе от него, и колкото и чудесни да са в своето изкуство, в любовта те са невежи. Нали, Наукратес, аз чувствам, че съм права.
Философът махна с ръка.
— Ти си малко непочтителна — каза той, — но аз съвсем не мисля, че ти грешиш. Моето възмущение не беше истинско. Има нещо очарователно в съчетанието на две млади жени, които запазват женствеността си, дългата си коса, не закриват гърдите си и не си служат с прибавни оръдия, защото, вследствие на това, те бяха възжелали грубия пол, когото тъй красиво презират. Да, тяхното съчетаване е особено красиво, защото всичките им ласки са изкуствени и следователно, сладострастието им по-изтънчено. Те не се натискат една друга, те само слабо се одраскват, за да вкусят върховната наслада. Тяхната брачна нощ не е кървава. Те са девственици, Хризис. Те не познават грубото обладаване; и затова те стоят по-горе от Батила, който претендира, че дава същото удоволствие на мъжа, като забравя, че и вие, даже в неговата окаяност, можете да му съперничите. Човешката любов се различава от срамната животинска страст само с две божествени неща: милувката и целувката. И само тях познават ония жени, за които говорим тука. Те даже са ги усъвършенствали.