Но ето че един ден, като стоеше облакътен на отворената врата на пещерата си и гледаше как слънцето се спуска зад неподвижните дървеса, той съзря, че се приближава една лъвица. Той понечи да влезе, като че се убоял от някаква опасна молба. Лъвицата не обърна внимание на него и продължи пътя си.
Тогава той я попита учуден: „Защо не ме помоли да засвиря?“ Тя отговори, че не се нуждае от песента му. Той й каза: „Не знаеш ли кой съм аз?“ Тя отвърна: „Ти си Орфей“. Той подзе: „И ти все пак не искаш да ме изслушаш?“ Тя повтори: „Не искам“. — „Ах, извика той, ах, колко съм нещастен аз. Аз именно пред тебе бих желал да свиря. Ти си много по-хубава от другите и толкова по-добре би могла да разбереш песента ми. Ако ме слушаш само един час, аз ще ти дам всичко, каквото би пожелала“. Тя отговори: „Аз искам да откраднеш прясното месо на хората, които живеят в равнината; аз искам да убиеш първия човек, когото срещнеш; аз искам да вземеш принесените на боговете жертви и да ги сложиш пред нозете ми“. Той й поблагодари, че не поиска нещо повече, и извърши всичко, което тя пожела.
Цял час свири той пред нея, но след това строши лирата си и заживя, като че беше мъртъв.
Царицата въздъхна:
— Аз не разбирам иносказанията. Обясни ми, Възлюблений мой, какво ще рече това?
Той стана.
— Аз не ти го казах, за да го разбереш. Разправих ти приказка, за да те успокоя за малко. Сега е вече късно. Сбогом, Берениса.
Тя заплака.
— Аз знаех! О, аз знаех много добре!
Той я положи като дете на мекото й легло, сложи една усмихната целувка върху злочестите й очи и спокойно слезе от движещата се носилка.
Трета книга
I.
Дохождането на гостите
Бакхис беше куртизанка повече от двадесет и пет години. Това значи, че тя приближаваше вече към четиридесетте и че красотата й неведнъж беше се променяла.
Майка й, дълго време управлявала нейния дом и я ръководила в живота, беше й дала такива правила за поведение и пестовност, че тя беше успяла да натрупа лека-полека едно значително богатство, с което можеше свободно да се разпорежда през годините, когато блясъкът на леглото допълва блясъка на тялото.
Ето защо, вместо да си накупи много възрастни роби от тържището, тя беше съумяла в продължение на десет години да се задоволява само с една негритянка и като я кара всяка година да ражда, да си създаде многобройна домашна прислуга, която отпосле да бъде цяло богатство за нея.
Понеже тя грижливо бе избирала бащата, робинята беше й народила седем красиви мулатки и три момчета мулати. Последните бидоха умъртвени по нейна поръка, защото прислужниците мъже при една куртизанка възбуждаха излишни подозрения у любовниците й. Тя беше наименувала седемте девойки с имената на седемте планети и беше им наложила различни служби, отговарящи по възможност на имената им. Хелиопа прислужваше през деня, Селенея — през нощта, Аретиас пазеше входа, Афродизиа се грижеше за леглото, Хермиона правеше покупки, а Крономагира готвеше. Най-после Диомеда, икономката, държеше сметките и отговаряше за всички разходи.
Афродизиа беше облагодетелстваната робиня — най-хубавата и най-любимата на мъжете. Тя често заемаше леглото на господарката си по желание на увлечените от нея мъже. И затова я държаха далеч от всяка тежка работа — за да не загрубеят ръцете й. По особено благоволение, косата й не беше покрита, тъй че често пъти я вземаха за свободна жена, а не за робиня, а тая нощ тя щеше да бъде освободена срещу грамадната сума трийсет и пет мини.
Седемте снажни и дивно строени робини на Бакхис бяха такава гордост за нея, че тя никога не излизаше из града, без да ги вземе със себе си, с риск даже да остави жилището си празно. Това неблагоразумие позволи на Деметриос тъй лесно да се вмъкне и да вземе огледалото. Но Бакхис не знаеше още за сполетялото я нещастие, когато приготвяше пиршеството, на което беше поканена Хризис.
Тая вечер Хризис дойде първа.
Тя беше облечена в зелена роба, по която бяха извезани големи клонки е розови цветове, които на гърдите й бяха цъфнали.