Хризис сви устни, с което ясно изразяваше неприязънта си към тоя човек, тъй добре свикнал да завършва пренията. Тя се извърна към Тимон, който беше неин съсед по легло, и го прегърна през шията.
— Какъв е смисълът на живота? — попита го тя.
Този въпрос тя вдаваше винаги, когато не знаеше какво да каже на някой философ; ала този път тя попита Тимона с такъв нежен глас, че нему се стори, като да слуша любовно признание.
Обаче той отговори с известно спокойствие:
— За всякого различен, Хризис. Няма всемирна цел на съществуването. Колкото за мене, аз съм син на банкер, между клиентите на когото са всички велики куртизанки в Египет. А тъй като баща ми с хитрости е натрупал значително богатство, аз честно го възвръщам на жертвите на неговата благодетелност, като разделям леглото си с тях толкова често, колкото ми позволяват силите, които са ми дали боговете. Аз смятам, че моята сила е предназначена, за да изпълня само един дълг в света. Такъв смисъл влагам аз в живота си, защото той съгласува изискванията на най-рядката добродетел с чувствените задоволявания, нещо, което не бих могъл да постигна с друг идеал в живота.
Говорейки така, той беше плъзнал десния си крак зад десния на Хризис, легнала на лявата страна, и се стремеше да раздвои сключените колене на куртизанката, като че искаше с това точно да определи целта на съществуването си през тая вечер. Но Хризис не се поддаваше.
Няколко минути мълчаха. След това Сезо подзе:
— Не е хубаво от твоя страна, Тимоне, да прекъсваш единствения сериозен разговор, предметът на който би могъл да ни заинтересува. Остави поне да се изкаже Наукратес, щом имаш толкова лош характер.
— Какво да кажа за любовта — отвърна Призваният. — С това име назовават страданието за утеха на ония, които страдат. Има само два пътя, за да стане човек нещастен; или да желае това, което няма, или да добие това, което е желал. Любовта почна с първото, а с второто свършва в най-нещастния случай, щом успее. Нека боговете ни пазят от любовта!
— Но да добиеш ненадейно нещо, което си желал, не е ли истинско щастие — каза усмихнат Филодем.
— Колко е рядко това!
— Не толкова, ако човек бди. Чуй ме, Наукратес; да не се желае, а да се чака случаят; да не се люби, а отдалече да се скъпят няколко избрани жени или мъже и да се предчувства сладостта, която те биха ни дали, ако нявга случаят би ни събрал на едно легло с тях; никога да се не кичи която и да било жена с качества, които мъжът би желал тя да притежава, нито с хубости, които са тайна за него, а да се предвиждат всички обикновености, за да бъде после изрядността на удоволствието още по-голяма. Не е ли тоя най-добрият съвет, който мъдрецът би дал на влюбените? Щастливо са живели само ония, които са съумявали да внесат в своя скъп живот неоценимата чистота на няколко непредвидени наслади.
Втората подноска се привършваше. Поднесли бяха фазани, един чудесен рибар и един лебед, неоскубан, който беше печен при слаба топлина четиридесет и осем часа, за да не посивеят крилете му. Поднесени бяха на извити блюда онокротали, а също и един бял паун, който сякаш мътеше над осемнадесет пържени в масло лястовици; само от остатъците на трапезата можеха да се нахранят сто души. Но всичко друго бледнееше пред последното ястие.
От дълго време в Александрия не беше виждан подобен разкош. Поднесоха едно малко прасе, половината от което беше изпечена, а другата — варена в бульон. Невъзможно беше да се познае къде е било убито и откъде е напълнено с толкова разнообразни неща: топчести пъдпъдъци, кокоши корми, чучулиги, рядък сос, кълцано месо — прасето изглеждаше съвсем непокътнато.
Щом го внесоха, из всички уста се изтръгна само вик на удивление, а Фаустина реши да научи начина на приготвянето му. Фразилас изрече усмихнат няколко метафорични сентенции: Филодем импровизира едно десетостишие, в което думата χοτρος се повтаряше десет пъти наред, употребена и в десетте си смисъла: това накара посивялата вече Сезо да се разсмее до сълзи: Бакхис даде заповед да налеят в седем чаши седем редки вина и разговорът взе друго направление.
Тимон се обърна към Бакхис:
— Защо — попита той — беше тази жестокост към бедното момиче, което исках да въведа тука? Все пак тя ви е колега. На твое място, аз по бих уважавал една бедна куртизанка, отколкото една богата матрона.