— Ти си луд — каза Бакхис, без желание да спори по-нататък.
— Да, аз съм забележил, че хората смятат за несвестни ония, които подхвърлят от време на време по някоя бляскава истина. Върху парадоксите всички се съгласяват.
— Добре, приятелю мой, попитай съседите си. Кой ще е тоя почтен мъж, който ще вземе наложница жена без скъпоценни накити?
— Аз съм го правил — каза просто Филодем.
Жените го изгледаха накриво.
— Миналата година аз пътувах за известно врече, защото изгонването на Цицерон ме караше да се боя за собствената си сигурност. Оттеглих се при полите на Алпите в едно вълшебно кътче, наречено Оробиа, на брега на езерото Клизиус. В Оробиа, едно обикновено село, имаше около триста жени, от които една беше станала куртизанка, за да закриля благочестието на другите. Къщата, в която живееше, се познаваше по една китка цвете, окачена над вратата, но самата тя не се различаваше по нищо от своите сестри и братовчедки. Тя не знаеше, че има на света мазилки, благоухания, прозирни була и клещи за къдрене на косите. Тя не знаеше също как се пази женската красота — скубеше космите по тялото си с помощта на борова смола, също тъй както се скубе трева в някой постлан с мраморни плочи двор. Като я гледаше да ходи боса, човек потръпваше при мисълта, че не ще може да целува нозете й, както тия на Фаустина — по-сладки и от ръцете й. И все пак, аз открих у нея такива прелести, че цял месец не си спомних за Рим, за честития Тир и за Александрия.
Наукратес кимна одобрително и подзе, след като отпи от чашата си:
— Най-великият момент в любовта е оня, в който се разкрива голотата на тялото. Куртизанките би трябвало да знаят това и да ни създават изненади. А те сякаш употребяват напротив, всичките си устия, за да ни разочароват. Има ли нещо по-мъчително от това — да видиш по широко разпуснатата коса следи от нажежено желязо, нещо по-неприятно от червисаните бузи, мазилката от които се полепя по устните ти при целувката, нещо по-окаяно от изписани очи, моливът от които се изтрива и размацва? Най-после, разбирам честните жени да употребяват тия изкуствени средства за разхубавяване: всяка жена обича да се обкръжава от влюбени мъже, а честните най-малко се излагат на интимности, които биха разбудили лъжовната им красота. Но защо куртизанките, за които разделянето на леглото с мъжете е цел и средство за препитание, не се страхуват, че ще се покажат по-грозни, отколкото изглеждат на улицата, това не мога да разбера.
— Ти нищо не знаеш, Наукратес — каза Хризис с усмивка. — Наистина, от любовниците не се задържа и на двайсет един, но много мъчно е да привлечеш някой мъж сред петстотин други; затова, преди да му се понравиш на леглото, трябва да му се поправиш на улицата. Никой не би ни съгледал, ако се не мажехме с червени и черни мазилки. Селянката, за която разправяше Филодем, не се е грижила да привлича мъжете, защото е била сама в цялото село; тука има петнадесет хиляди куртизанки и конкуренцията е съвсем друга.
— Но ти не знаеш ли, че естествената красота няма нужда от никакви украшения и сама по себе си задоволява?
— Да. Но остави да си съперничат една естествена красота, както казваш ти, и Гнатена, която е грозна и стара. Облечи първата в разръфаната туника на една от ония жени, които стоят на последните стъпала в театъра, а втората в собствената й роба, придържана за шлейфа от робините, и попитай по колко дават за всяка една от тях на излизане: за естествената красота ще дадат осем обола, а за Гнатена — две мини.
— Мъжете са глупци — заключи Сезо.
— Не, те са просто ленивци. Те не си дават труд да избират наложниците си. Най-често избираните измежду жените са най-големите неверници.
— Щом е така — подметна Фразилас, — аз ще избирам напосоки…
И той държа с голямо увлечение две речи, лишени от всякакъв интерес.
Излязоха една по друга дванадесет танцувачки, от които първите две свиреха на флейти, последната биеше един тамбурен, а останалите дрънчеха със зилове. Те опитаха стегнати ли са превръзките им, изчистиха с една бяла четка малките си сандали и простряха ръце напред — знак да започне музиката… Един звук… два звука, цяла лидийска гама… и под лекия ритъм младите девойки заиграха.
Техният танц беше сластен, разнежен и нестроен, макар че всяка фигура беше нагласена от по-преди. Те се движеха в един тесен кръг; те се сливаха помежду си като вълни. След малко те се сбраха две по две и без да пресичат играта, развързаха поясите си и раздиплиха туниките си. Мирис на голи жени се разля около мъжете и заглуши дъха на цветята и печените меса. Те се прегъваха внезапно назад, с изпънати напред кореми и закрити с ръце очи, след това се изправяха, извивайки хълбоците си, а телата минавайки едно край друго, се допираха с връхчетата на разтърсените гърди. Едно топло бедро бегло погали ръката на Тимок.