— Недей — казваше Хризис, — недей, приятелю мой.
Но той беше пъхнал едната си ръка в широката цепка на робата й и нежно галеше хубавата и гореща кожа на полегналата куртизанка.
— Чакай — молеше се тя. — Ще ни видят. Бакхис ще се възмути.
Едно поглеждане само беше достатъчно да убеди младия човек, че никой ги не гледа. Той се одързости да я помилва там, дето милувката възбужда до крайност жената. След това, за да угаси с един решителен аргумент последните смущения на умиращата благоразумност, той сложи кесията си в случайно отворената й ръка.
Хризис престана да се противи.
А малката акробатка продължаваше да описва ловките си и опасни кръгове. Тя ходеше по ръце със завърната надолу риза, с извити напред нозе, между острите мечове и източени острия. Мъчната стойка, а може би и страхът от нараняване наливаха в главата й гореща и тъмночервена кръв, която усилваше блясъка на отворените й очи. Кръстът се сгъваше и изправяше. Краката й се раздвояваха като ръцете на танцувачките. Безпокойно дишане издуваше голите и гърди.
— Стига — каза Хризис отсечено. — Ти само ме раздразни — нищо повече. Остави ме, остави ме.
Когато двете ефесианки щяха да заиграят според традицията „Баснята за Хермафродита“ тя се плъзна от леглото и трескаво излезе навън.
III.
Ракотис
Едва притворила вратата подире си, Хризис сложи ръка върху пламналите центрове на своите желания, тъй както се натисва някое болно място, за да се загасят болките. След това тя облегна рамо о една колона, сключи пръсти и нададе слаб вик.
Тя все още нищо не знаеше.
Колкото повече време изтичаше, толкова невероятността да сполучи се увеличаваше. Твърде опасно беше внезапно да поиска огледалото, за да узнае какво е станало. В случай че то беше вече взето, това би навлякло върху нея всички подозрения и би я погубило. От друга страна, тя не можеше да стои там, без да заговори за огледалото. И тя от нетърпение беше напуснала пиршествената зала.
Неловкостта на Тимон беше усилила нейната възбуда до трескавост и затова тя се принуди да допре тялото си до свежата, изгладена и чудновата колона.
Тя почувства, че настъпва криза, и се уплаши.
Тя позова робинята Аретиас.
— Пази ми накитите, аз ще изляза.
И тя слезе по седемте стъпала.
Нощта беше топла. Никакъв полъх не разведри челото й, покрито с тежки капки пот. Разочарованието, което беше изпитала, усили разслабеността й и тя почна да полита.
Тя тръгна направо из улицата.
Домът на Бакхис беше накрай Брушион, отдето почваше туземният град Ракотис, грамадно заселище, пълно с моряци и египтянки. Риболовците, които денем, през уморителният зной, спяха по корабите, нощем прекарваха тука и даваха на жените и винопродавачките в замяна на двойното опияняване, което им доставяха те всичките пари, изкарани вечерта от продажба на риба.
Хризис се забърка из тесните улички на тоя александрийски Субур, пълен с гласове, с движения и варварски музики. Тя хвърляше бегли погледи в задавените от дима на лампите зали, дето се съчетаваха голи двойки. По кръстопътищата, застанали по ниските столове, наредени пред къщите, крещяха и играеха палячовци, облечени в пъстри дрехи, възседнати от по двама души. Хризис пристъпяше смутена. Една жена, останала сама, я поздрави. Един старец я пипна по гърдите. Една майка й предложи детето си. Един глуп селянин я целуна по шията. Тя бягаше, обзета от някакъв поруменяващ страх.
Това чуждо заселище, разположено в средата на гръцкия град, беше пълно с тайни и опасности за Хризис. Тя слабо познаваше тоя странен лабиринт, заплетените улици, тайните на известни жилища. От време на време тя идваше в Ракотис; винаги вървеше по прекия път, който извеждаше пред една червена порта; и там, забравила обикновените си любовници, тя падаше в неуморните обятия на един млад магаретар, с пъргави и дълги мускули, комуто за голямо свое удоволствие заплащаше.
Ала тая вечер, без даже да е обърнала глава към някого, тя чу, че след нея вървят двама души.
Тя живо ускори своя ход. Стъпките след нея също се ускориха. Тя почна да тича; затичаха се и подир й; тогава обезумяла от страх, тя заби из друга уличка, след това из друга, след това затича по един дълъг път, който возеше незнайно де.