— Как? Какво каза ти? — простена Бакхис.
Но понеже Селена не отговори, тя бясно я сграбчи за шията.
— Ти си го откраднала, нали? Ти ли? Отговаряй де! Аз ще те накарам да говориш, като взема бича, мръсна кучко!
Тогава стана нещо ужасно. Обезумялото от страх дете, от страх пред страданието, от страх пред смъртта, най-силния страх, който беше изпитвало до тоя час, каза прибързано:
— Афродизиа! Не съм аз! Не съм аз!
— Афродизиа ли? Сестра ти ли?
— Да, да — казаха другите робини мулатки. — Афродизиа го взе.
И те довлякоха пред Бакхис сестра си, която на утринта щеше да бъде освободена.
V.
Разпнатата
Всички заедно повториха:
— Афродизиа го взе. Кучка! Кучка! Мърша! Крадла!
Омразата им към предпочитаната пред тях сестра се увеличаваше от собствения им страх.
Аретиас я ритна в гърдите.
— Къде е огледалото? — подзе Бакхис. — Къде го дяна?
— Даде го на един свой любовник.
— Кой е той?
— Един италиански матрос.
— На кой кораб е той?
— Тая вечер той замина за Рим. Няма вече да видиш огледалото си, трябва да се разпне кучката, хищницата!
— Богове, богове! — стенеше Бакхис.
След това скръбта й се превърна в безумен гняв.
Афродизиа беше дошла на себе си, ала схваната от уплаха, тя не разбираше какво става наоколо й и стоеше безмълвна и без сълзи на очите.
Бакхис я улови за косата, повлече я по мръсния под между разпръснатите цветя и разляното вино и извика:
— На кръста, на кръста! Намерете гвоздеи! Донесете чук!
— О — каза Сезо на съседката си, — никога не съм виждала да разпнат човек. Да идем да гледаме.
Всички тръгнаха след Бакхис, притискайки се един друг. Хризис, която едничка знаеше виновника и беше причината на всичко, също тръгна след тях.
Бакхис тръгна направо към четвъртитата стая на робините; в нея имаше три легла, на които робините, две по две, лягаха призори да спят. В дъното се издигаше като постоянно жива заплаха един кръст във форма на буквата „Т“, който още не беше употребян.
Посред смътната мълва на младите жени и на мъжете, четири от робините подигнаха мъченицата наравно с ръцете на кръста.
Из устата й не беше излязъл още нито един звук, но когато почувства, че гърбът й се долепя до червеникавото облегало на кръста, дългите й очи се изпулиха и тя застена на прекъсвания и не млъкна чак до последния си миг.
Те я накараха да възседне един дървен колец, забит в средата на отвесната дъска на кръста, който служеше да поддържа тежестта на тялото, за да не се разкъсат китките.
След това й разтвориха ръцете.
Хризис гледаше и мълчеше. Какво можеше да каже тя? Тя би могла да избави робинята само като обвини Деметриос, но той беше вън от всякакво преследване и би си отмъстил жестоко, ако тя би го издала. Тъй мислеше тя. От друга страна, една робиня беше цяло богатство и понеже старата злоба на Хризис към Бакхис не беше се още уталожила, тя с радост гледаше как нейната приятелка със собствените си ръце опропастява една ценност от три хиляди драхми, като че хвърляше сребърните пари в морето. И после, струваше ли си да се грижи човек за едно поробено същество.
Хелиопа подаде на Бакхис първия гвоздей, заедно с чука, и наказанието започна.
Опиянеността, обидеността, разгневеността, — всички страсти заедно, даже и инстинктивната склонност към жестокост, която живее в женското сърце, раздвижиха душата на Бакхис, когато удари с чука връз гвоздея и тя нададе почти същия вик, какъвто нададе и Афродизиа, когато гвоздеят проби дланта й.
Тя заби и втория гвоздей. Тя закова също и нозете една връз друга. След това, възбудена от кръвта, бликнала през трите рани, тя извика:
— Това ти е малко! На, крадла! Свиня! Матроска щерка!
Тя вадеше една по една иглите из косата си и бясно ги забиваше в гърдите, в корема, в бедрата на разпнатата. Когато свърши оръжията си, тя зашлеви плесница на злочестницата и се изхрачи върху й.
Тя изгледа предмета на задоволената си мъст и след това влезе в широката зала заедно с всички гости.
Само Фразилас и Тимон не тръгнаха подире й.
След като се посъвзе след видяното, Фразилас се поизкашля, кръстоса ръце, подигна глава, сви вежди и се приближи до разпнатата, която непрекъснато и ужасно потръпваше.