— Макар че аз в много случаи съм противник на теориите, които искат да минат за абсолютно истински, не мога да отрека, че ти би спечелила, ако в това положение, в което си изпаднала, познаваше по-добре стоическите правила. Зенон, който, изглежда, че не във всички духовни области е бил лишен от заблуждения, ни е оставил няколко софизма, макар и без голямо общо значение, от които ти би могла да се възползваш, за да облекчиш последните си минути. Страданието, казваше той, е празна дума, защото нашата воля стои по-горе от несъвършеността на тленното ни тяло. Вярно е, че Зенон е умрял на деветдесет и две години, без да е прекарал, както казват биографите, и най-малка болест, но с това не може да му се възрази, защото, като се основаваме на това, че той е запазил през целия си живот ненарушимо здраве, ние не можем да заключим, че би изменил на себе си, ако би се разболял. От друга страна, нелепо би било да караме философите да прилагат на практика жизнените правила, които предлагат, и неуморно да насаждат в собствения си живот добродетелите, които считат за висши. С една дума, за да не продължи речта ми повече, отколкото трябва, ти употреби всички усилия да издигнеш душата си над физическите страдания. Колкото и мъчително, колкото и непоносимо да ги чувстваш ти, аз те моля да повярваш, че аз вземам върху си голяма част от тях. Те приближават към своя край; потърпи, забрави. Ето часа, в който, измежду различните доктрини, които говорят за безсмъртието, ти би могла да избереш оная, която най-добре би приспала твоето съжаление пред изчезването ти от света. Ако е истинска, ти би могла да озариш с нея великия страх пред смъртта, ако ли пък е лъжовна, какво значи това за тебе — ти никога не ще узнаеш, че си се излъгала.
След като каза това, Фразилас оправи гънките на дрехата си на рамото и се отдалечи със смутени стъпки.
Тимон остана в стаята насаме с умиращата на кръста.
Споменът за една нощ, прекарана връз гърдите на тая злочестница, съпроводен от мъчителната мисъл за неизбежното изгниване на това хубаво тяло, което беше горяло нявга в ръцете му, не излизаше из неговия ум.
Той натискаше очите си с ръце, за да не гледа наказаната, но той чуваше треперенията на тялото на кръста.
Най-после той погледна. Цяла мрежа от кървави струи се сплиташе по кожата, от забодената в гърдите игла до сгърчените палци на нозете, главата непрестанно се въртеше. Косата беше низпаднала отляво, напоена с кръв, с пот и с благоуханни масла.
— Афродизиа, чуваш ли ме? Познаваш ли ме? Аз съм, Тимон, Тимон.
Един почти загаснал поглед се спря върху него. Но главата все се въртеше. Тялото не преставаше да трепери.
Тихо, като че се боеше да не причини болка на разпнатата със своите стъпки, младият човек се приближи до подножието на кръста. Той простря ръце напред, хвана предпазливо обезсилената и въртяща се наляво-надясно глава между двете си братски ръце, благочестиво отмахна полепналите по бузите коси и положи с неизразима нежност една целувка по топлите й устни.
Афродизиа склопи очи. Позна ли тя онзи, които облекчаваше нейния ужасен край с тоя израз на любовно милосърдие? Една необяснима усмивка удължи посинените й ресници и тя предаде дух с едно въздъхване.
VI.
Възторгът
Значи, свършено беше. Хризис имаше доказателство за това.
Щом Деметриос беше се решил да извърши първото престъпление, и другите две незабавно щеше да извърши. Човек като него би счел кражбата за по-голямо безчестие от убийството и светотатството.
Той беше се покорил — значи, той беше запленен. Тоя свободен, безстрастен, студен мъж също беше паднал в робство и неговата господарка беше тя, Хризис, Сара, от генисаретската земя.
Ах, колко хубаво беше да мисли за това, да го повтаря, да го изрича високо, да бъде сама. Хризис побърза да излезе вън от дома на Бакхис и се затича право напред, с разведрено от прохладния лъх на утринта лице.
Тя тича чак до Агора по улицата, която извеждаше на морето и в края на която се издигаха като гъсти гигантски класове мачтите на осемстотин кораба. След това тя зави надясно и мина пред Дрома, дето беше домът на Деметриос. Горд трепет я обзе, когато мина край прозорците на своя бъдещ любовник. Но тя отбягна неблагоразумието да го подири първа. Тя измина дълъг път чак до Канопското пристанище и се хвърли на земята между две алоени дървета.