Той беше извършил кражбата. Той беше извършил за нея нещо, което никой любовник за никоя жена не би посмял да извърши. Деметриос, Възлюбленият, непостижната и безнадеждна мечта на толкова женски сърца, беше се изложил заради нея на всички опасности, на всички срамоти, на всички угризения на съвестта. Той беше дори отрекъл идеала на своята мисъл, той беше отнел дивната бисерна огърлица на собственото си творение и денят, чиято зора се сипваше, щеше да види любовника на богинята в нозете на неговия нов кумир.
— Вземи ме! Вземи ме! — извика тя. Сега тя го обожаваше. Тя го зовеше, тя го желаеше. В нейното въображение трите престъпления се превръщаха в три героически подвига, за които тя никога не би могла да му отплати с нежност и страст. Как пламенно би горяла тая единствена любов на две същества, еднакво млади, еднакво красиви, еднакво влюбени и съединени завинаги след толкова победени спънки!
Те ще тръгнат само двамината, ще напуснат града на Царицата, ще плувнат по морята към тайнствени краища, ще отидат в Аматонт, в Епидор или в непознатия оня Рим, втория град на света след грамадната Александрия, който нявга беше се заел да покори земята. Какво не биха правили, където и да бъдат! Коя радост не биха изпитали, кое човешко щастие не би завидяло на тяхното и не би побледняло, когато дивно поминеха край него!
Хризис се дигна от земята почти зашеметена. Тя протегна ръце, сви рамене, наведе се напред. Растящо чувство на разслабленост и радост пълнеше закоравялата й гръд. Тя тръгна за към къщи…
Като отвори вратата на стаята си, тя изненадана се сепна, като видя, че от вечерта нищо не се е изменило под покрива на нейното жилище. Дребните предмети от тоалета й, от трапезата й и наслаганите по поличките украшения й се видяха недостатъчно красиви, за да могат да обкръжават новия й живот. Тя изчупи някои от тях; те много явно й напомняха някои предишни любовници, които тя сега внезапно намрази. И ако тя запази някои от украшенията и потребите си, то не беше, защото ги скъпеше, а защото инак нищо не би останало в стаята, и ако Деметриос би пожелал да преспи в нея, би я намерил празна.
Тя бавно се съблече; от туниката й се ронеха остатъци от оргията: трохи от сладки, косми от женска коса, розени листа.
Тя разтърка талията си, освободена от пояса, и разроши с ръка гъстата си коса. Ала преди да легне, ней й се прииска да си отпочине за малко върху постилката на терасата, дето свежестта на въздуха беше тъй сладостна.
Тя се покачи на терасата.
Слънцето току-що беше изгряло. Спряно на хоризонта, то приличаше на голям сплеснат портокал.
Една висока палма с изкривено стъбло спущаше вън от оградата гъстите си зелени листа. Хризис подслони под нея гъделната си голота и потръпна, хванала гърдите си в ръце.
Очите й блуждаеха из града, който бавно побеляваше. Теменужените пари на зората се издигаха от безмълвните улици и чезнеха в бистрия въздух.
Изведнъж една мисъл бликна в ума на Хризис, порасте, обзе я всецяло и я докара до полуда: защо Деметриос, който беше извършил толкова смели престъпления, да не убие царицата и да стане цар?
Тогава…
Тогава тоя монументален океан от къщи, палати, храмове, портики, колонади, който се разстилаше пред очите й от Некропола на изток чак до градината на богиня Афродита: Брушион, гръцкият град блестящ и правилно застроен, Ракотис, египетският град, пред който се издигаше като акрополитен хълм, потъналият в светлина Панейон; великият храм на Серафис, на фасадата на който играеха два розови отблясъка; великият храм на Афродита, окръжен от шепота на триста хиляди палми и безбройни вълни, храмът на Персефона и храмът на Арсиноя, двете светилища на Посейдон, трите кули на Изида Парис, седемте колони на Изида Лохиас, и театърът на Хиподрома, и Стадиумът, дето бяха тичали един срещу други Пситакос и Никостен, и гробницата на Стратонис, и гробницата на бога Александър — Александрия! Александрия! Морето, хората, гигантският мраморен Фар, чието огледало водеше мореплавателите; Александрия! Градът на Берениса и на единадесетте птолемейски царе, Фискон, Филометор, Епифан, Филаделф; Александрия, предел на всички блянове, венец на всички величия, постигнати през три хиляди години в Мемфис, Тива, Атина, Коринт с длетото, с тръстта, с компаса и с меча! — по-нататък Делтата, процепена от седемте езика на Нил, Саис, Бубаст, Хелиополис; по-нататък, на юг: ивицата плодородна земя, Хептанома, дето край брега на реката се протакаха хиляда и двеста храма, посветени на всички божества; още по-нататък: Тива, Диосполис, Слоновият остров, недостъпните водопади, островът Арго… Мерое… незнайността: и ако можеше да се вярва на старите египетски поверия — страната на баснословните езера отдето изтича старинният Нил, които били толкова широки, че плъзнатият по техните пурпурни води поглед се изгубвал, и били толкова нависоко из планините, че звездите се приближавали и като златни плодове се оглеждали в тях — всичко това, всичко ще бъде царство, жилище, собственост на куртизанката Хризис.