Новината за кражбата се разпространи лека-полека по целия площад. Куртизанките не прикриваха завистническото си задоволство. Шумно любопитство огласяше двете групи.
— Жена е — казваше Филотис, — жена е направила това.
— Да, огледалото беше добре скрито. Ако крадецът беше мъж, той щеше всичко да извлече и да разбърка, без да може да намери камъка, под който е било то.
— Бакхис имаше неприятелки; старите и приятелки особено силно я ненавиждаха. Те знаят всичките й тайни. Някоя от тях що да я е извела из къщи и след това е влязла да го вземе през най-голямата горещина на деня, когато улиците са почти съвсем пусти.
— А! Може би тя сама го е продала, за да си изплати дълговете.
Да не е някой от любовниците й? Казват, че сега ходила и с преносвачи.
Тако ми двете богини, това е чудесно!
Изведнъж към един кът на Агора се завтекохо рояк жени с още по-силни крясъци. Всички се спуснаха подире им.
— Какво има? Какво има?
Един остър глас се разнесе над мъчително издигнатите глави:
— Убита е жената на великия жрец!
Буйно вълнение обзе цялата тълпа. Никой не искаше да вярва. Не можеше и да се помисли даже, че всред Афродизиите ще стане такова убийство, което да навлече връз града немилостта на боговете. Но отвред се повтаряха от уста на уста същите думи:
„Убита е жената на великия жрец. Празникът в храма е прекъснат“.
Бързо пристигаха нови известия. Тялото било намерено; сложено било на едно седалище от розов мрамор, в един отстранен кът, на върха на градината. Дълга златна игла пронизвала лявата гръд. Из раната не текла кръв. Убиецът отрязал косите на младата жена и отнесъл античния гребен от слонова кост, който е носела нявга царица Нитаукри.
След първите болезнени викове настана дълбоко смущение. Множеството растеше от миг на миг. Целият град беше там — цяло море от голи глави и женски пребрадки, грамаден рояк, който се втичаше из пълните със сини сенки улици в блестящата от светлина александрийска Агора. Такова стечение на народ не беше запомнено от деня, когато Птолемей Аулет биде свален от престола от привържениците на Берениса. Даже политическите революции не бяха толкова страшни, колкото това престъпление от религиозен характер, което можеше да се отрази зле върху благоденствието на града. Мъжете се гнетяха около очевидците. Питаха за нови подробности. Правеха се най-различни догадки. Жените казваха на новодошлите за открадването на чутовното огледало. Най-осведомените твърдяха, че тия две престъпления са извършени от една и съща ръка. Но коя беше тя? Ония, които бяха поднесли вечерта даровете си на богинята, се страхуваха, че тя не ще ги послуша, и плачеха, закрили лица с робите си.
Според едно старо суеверие, след две такива престъпления следва трето, още по-голямо от тях. Тълпата очакваше известието за третото престъпление. Какво е задигнал тайнственият обирник след огледалото и гребена? Задушлива атмосфера, разжарена от южния вятър и изпълнена с прах, тежеше над неподвижната тълпа.
Неусетно, като че ли цялата тая човешка маса беше само едно същество, всички сърца бидоха обзети от лек трепет, който постепенно се усилваше и се превръщаше в панически ужас; внезапно всички очи се устремиха към една и съща точка на хоризонта.
Всички се взираха далече по правата улица, която прекосяваше Александрия от Канопското пристанище до Агора. Там, на най-високата точка на улицата, дето тя се губеше в небето, се виждаше, че друго едно изплашено множество тича към първото.
— Куртизанките! Свещените куртизанки!
Никой не се помръдна. Не смееха да ги пресрещнат, защото знаеха, че ще научат за още едно злощастие. А те се приближаваха като жива вълна през време на наводнение, предхождани от шума на своите стъпки по пясъка. Те дигаха ръце нагоре и се блъскаха като разбягала се войска. Най-после те се приближиха дотолкова, че можеха вече да се разпознават. Виждаха се робите им, поясите им, косите им. Слънчевите лъчи се отразяваха в скъпите украшения по ръцете им. Те бяха вече наблизо. Отвориха уста… Настана тишина.
— Открадната е огърлицата на богинята, истинските бисери на Анадиомена!
Един отчаян рев придружи съдбовните думи. Тълпата се отдръпна отначало като вълна, след това се устреми неудържимо напред, удряйки се о стените, изпълвайки широкия път, тъпчейки изплашените жени към Дрома, към погубената света безсмъртница.