III.
Отговорът
И Агора опустя като морски бряг след прилив.
Ала тя не опустя съвършено: един мъж и една жена останаха там, тия, които единствено знаеха тайната на силното хорско вълнение и които един чрез други бяха го причинили. Те бяха Деметриос и Хризис.
Младият мъж беше седнал на един мраморен блок близо до пристанището. Младата жена стоеше права на другия край на площада. Те не можеха да се познаят от толкова далече, но те се угадиха един други; Хризис се завтече към него под силните лъчи на слънцето, пияна от гордост и пожелания.
— Ти го направи! — извика тя. — Значи ти го направи!
— Да — безстрастно отвърна младият човек. — Ти си удовлетворена.
Тя се хвърли на коленете му и лудо го прегърна.
— Аз те любя, аз те любя! Никога не съм чувствала това, което чувствам сега. О, богове! Най-после аз познавам истинската влюбеност. Ти виждаш, Възлюблений мой, че аз ти давам повече, отколкото оная вечер ти обещах. Аз не можех и да помисля, че аз, която никога не съм пожелавала някого, ще се изменя толкова скоро. Аз ти предложих тогава да купиш само тялото ми, а сега аз ти давам всичко, което имам, всичко добро, всичко чисто, искрено и страстно, аз ти давам цялата си душа, която е още девствена, Деметриос! Ела с мене, да напуснем временно тоя град, да отидем в някое скрито място, дето ще бъдем двама, само двама. Там ще преживеем дни, каквито не са преживявани на земята преди нас. Никога любовник не е извършвал това, което ти извърши зарад мене. Никога жена не е любила тъй, както любя аз, това не може да бъде, не може да бъде; аз почти не мога да говоря, тъй е схванато гърлото ми от вълнение. Ти виждаш, че плача. Аз зная сега какво значи да плача: то е да се чувствам много щастлива… Но ти не отговаряш, ти нищо не продумваш! Целуни ме!…
Деметриос протегна десния си крак, защото беше го заболяло коляното от тежестта на седналата на него Хризис. След това той накара младата жена да стане, самият той стана, разтърси дрехата си, за да се оправят гънките, и тихо проговори:
— Не… Сбогом.
И той потръгна с бавни крачки.
Хризис, обзета от най-силно изумление, го изгледа с разтворена уста и отпуснати ръце.
— Как? Как? Какво каза ти?
— Казах сбогом — членоразделно отвърна той, без да повиши гласа си.
— Но… но нали ги изпълни…
— Да, аз бях обещал.
— Тогава… аз нищо не разбирам.
— Все едно е дали ти разбираш, или не разбираш, драга моя. Нека тая малка тайна ти остане да размишляваш върху нея. Ако това, което ми казваш, е истина, размишленията ти ще бъдат продължителни. Ето с какво ще ги занимаеш ти. Сбогом.
— Деметриос, какво чувам?… Какъв е този тон на гласа ти? Наистина ли ти ми говориш! Обясни ми! Заклинам те! Какво е станало помежду ни? То е да си разбие човек главата о стената…
— Нужно ли е да се повтаря по сто пъти едно и също нещо? Да, аз взех огледалото, да, аз убих жрицата Туни, за да взема античния гребен; да, аз задигнах от шията на богинята великата седмореда огърлица. Аз трябваше да ти дам тия три дара в замяна на една само жертва от твоя страна. Това беше цената, нали? Но ето че аз престанах да ценя толкова високо твоята жертва и сега нищо вече не ти искам. Постъпи и ти така, и да се разделим. Аз се чудя как не можеш да разбереш едно толкова просто положение.
— Не, вземи си даровете. Аз и не мисля за тях, аз не съм ти ги искала. Какво искаш да направя? Аз искам тебе, само тебе…
— Да, аз зная това. Но пак ти повтарям, че нищо не искам от тебе. Понеже, за да има смисъл любовта, с необходимо увлечението и на двамата любовници, нашето съчетание, изглежда, че не ще се осъществи, ако аз все така гледам на нещата. Това искам да разбереш и ти го казвам с всичката яснота на израза, на която съм способен. Виждам, че не се изказвам достатъчно ясно. Но понеже другояче не мога се изрази, аз те моля да благоволиш и се примириш доброволно със свършения факт, без да се мъчиш да проникнеш в неяснотите, защото тебе ти се вижда невероятен моят отказ. Аз силно бих желал да турим по-скоро край на тоя разговор, който не ще ни доведе до никакъв резултат и ще ме накара да ти кажа обидни думи.
— Говорили са ти за мене!
— Не.
— Ах, аз се сещам. Говорили са ти за мене, не отричай. Аз имам ужасни неприятелки, Деметриос! Ти не трябва да ги слушаш. Кълна ти се в боговете, те лъжат.
— Аз не ги познавам.
— Повярвай ми, повярвай ми, Възлюблений. Каква изгода имам да те лъжа, когато не чакам нищо от тебе, освен самия тебе. Ти си първият, комуто аз говоря така…