— Ах, бий ме, ако искаш! Но люби ме след това!
И тя тъй внезапно го прегърна, че той не успя да отстрани устните си. Той се изтръгна, като я оттласна и с двете си ръце.
— Отхвърлям те. Сбогом — каза той.
Но Хризис впи пръсти в покривалото му.
— Не лъжи. Ти ме обожаваш. Аз пълня цялата ти душа. Но ти се срамуваш от това, че ми се подчини. Слушай, слушай, Възлюблений мой! Ако това, което правя сега, не е достатъчно, за да утешиш накърнената си гордост, аз съм готова да ти дам, за да те имам, повече от онова, което ти поисках. Каквато и жертва да направя за тебе след нашето съчетание, аз не ще се убоя от никакви беди в живота.
Деметриос любопитно я погледна. И както тя на вълнолома, тъй и той сега каза:
— Каква клетва даваш?
— И аз се кълна в Афродита.
— Ти не вярваш в нея. Закълни се в Иахвех Саваот.
Галилеянката побледня.
— В негово име не се кълнат.
— Отказваш ли се?
— Но тая клетва е ужасна.
— Такава клетва искам аз.
Тя се колеба известно време и след това каза с нисък глас:
— Кълна се в името на Иахвех Саваота. Какво искаш от мене, Деметриос?
Младият човек замълча.
— Говори, Възлюблений мой. Кажи ми по-скоро, аз се боя.
— О, то е малко.
— Но кажи какво е то.
— Няма да ти поискам три дара, макар и да са таткова прости, колкото бяха редки ония, които ти дадох аз. Това би било против обичая. Но аз ще поиска онова, което ще мога да получа, нали?
— Разбира се — каза Хризис възрадвана.
— Огледалото, гребенът, огърлицата, които ти ме накара да ти донеса, не ще ти послужат за нищо нали? Едно откраднато огледало, един гребен на убита жена и огърлицата на богинята са за пред хорските очи, нали?
— То се знае!
— Не. Аз много добре съм обмислил. Ти от жестокост ме накара да ги взема с цената на три престъпления, от които целият град е развълнуван сега. Аз искам да ги носиш.
— Как?
— Ще отидеш в малката затворена градина, дето е статуята на Хермес Стигиен. Това място е винаги пусто. Никой не ще те види. Ще подигнеш лявата пета на статуята. Камъкът е счупен, ще видиш там във вътрешността на подставката, ще намериш огледалото на Бакхис и ще го вземеш в ръка: ще намериш големия гребен на царица Нитаукри и ще го забодеш в косата си; ще намериш седморедата огърлица на богинята и ще я окачиш на шията си. Тъй накичена, хубава Хризис, ти ще тръгнеш из града. Тълпата ще те предаде на царицините войници; но ти ще получиш онова, което пожела — аз ще дойда да те видя в тъмницата при изгрев-слънце.
IV.
Градината на Хермес-Анубис
Първото движение на Хризис беше да свие рамене. Тя не беше дотам наивна да сдържи клетвата си.
Второто беше да отиде да види.
Все повече растящо любопитство я тласкаше към тайнственото място, дето Деметриос беше скрил трите трофея на своите престъпления. Тя искаше да ги види, да ги попипа, да види как блестят на слънцето, да ги обладае, макар за миг. Струваше й се, че победата не би била пълна, ако не вземе на ръка даровете, които бяха цел на самолюбивото й желание.
Колкото за Деметриос, тя ще успее да го завладее отново чрез една последна маневра. Как можеше да се повярва, че той е отделен от нея завинаги! Страстта, която тя беше възбудила у него, не беше от ония, които угасват безследно в човешкото сърце. Жените, които са били силно любени, живеят в паметта и срещата с някоя стара любовница, даже намразена, даже забравена, пробужда в душата неочаквана тревога, от която може да се породи нова любов. Хризис знаеше това. Колкото и да беше буйна, колкото и да искаше да завладее първия мъж, когото беше възлюбила, тя не беше толкова неблагоразумна да го купи с цената на живота си, когато имаше на разположение толкова други средства, за да го съблазни по-лесно.
И все пак… Какъв честит край беше й предложил той!
Пред очите на безбройната тълпа да понесе огледалото, в което се е оглеждала Сафо, да сложи на главата си гребена, който е обхващал косата на Нитаукри, да окачи на шията си огърлицата от бисерите, които са се отронвали в раковината на богиня Анадиомена… След това от вечерта до сутринта да пие сладостта, която най-изтънчената любов може да даде на жената… и към средата на деня да умре без всякакви мъчения… Какъв несравним дял!
Тя склопи очи.
Но не, тя не искаше да се съблазни. Тя тръгна направо през Ракотис, по улицата, която водеше към великия Серапейон. Тая улица, прокарана от гърците, съвсем не приличаше на ъглестите улички, които кръстосваха целия квартал. Двете населения — туземното и гръцкото — образуваха една своеобразна сбирщина, в която не заглъхваше напълно неприязънта между едните и другите. Между облечените в сини ризи египтяни белите туники на елините образуваха бели ивици. Хризис вървеше с бързи стъпки, без да се вслушва в разговорите, които се водеха между народа върху трите престъпления, извършени заради нея.