Пред стъпалата на паметника тя възви надясно, тръгна по една тъмна улица, след това по друга, къщите от двете страни на която почти се допираха с терасите си, прекоси един звездообразен площад, дето в един огрян от слънцето кутел се къпеха две мургави момичета, и се спря.
Градината на Хермес-Анубис беше всъщност малко, отдавна запуснато гробище, опасно място, дето никой не идваше да прелива с вино мъртвите, а минувачите се бояха да се доближават до него. Хризис влезе вътре, между продънените гробове, стряскана на всяка стъпка от пукота на надгробните плочи. Вятърът, понесъл както винаги със себе си ситен пясъчен прах, развяваше косата й на слепите очи и повдигаше аленото й копринено було към белите листа на смоковниците.
Тя намери статуята, притулена от три надгробни паметника, които образуваха триъгълник. Мястото беше много удобно за скриване в него на една гибелна тайна.
Хризис се промъкна едва между тясната междина на двата паметника. Като видя статуята, тя леко пребледня.
Богът беше с глава на чакал, прав, с издаден напред десен крак, със спусната надолу коса, през която се подаваха ръцете. Тялото беше грубо, главата беше приведена напред, а ръцете — протегнати като на балсамировач. Левият крак не беше изваян от мрамора.
Хризис се огледа бавно и плахо, за да се увери, че е сама. Лек шум я накара да изтръпне; но като се изви, тя видя, че един зелен гущер бягаше през една мраморна пукнатина.
Тогава тя се осмели и хвана счупения крак на статуята.
Тя го наклони настрана и не особено лесно го измъкна, защото той беше скачен с една част от подставката.
И под камъка пред нея блеснаха изведнъж едрите бисери.
Тя измъкна цялата огърлица. Колко тежка беше тя!
Тя не беше и помисляла, че бисерите, които почти нямат тежест, могат да тежат толкова, когато се вземат на ръка. Бисерните топчета бяха извънредно добре изгладени и светеха почти толкова, колкото и луната. Седемте реда бяха поставени един до друг и приличаха на концентрични кръгове върху пълна със звезди вода.
Тя окачи огърлицата на шията си.
С едната си ръка тя я намести, замижала, за да чувства по-ясно допирането на студените бисери до кожата си. Тя нареди седемте реда правилно и спусна последния, най-едър бисер в топлата междина на двете си гърди.
След това тя взе гребена, полюбува му се малко, помилва бялата фигурка, която беше изваяна в малкия лотосов венец, и го забожда няколко пъти в косата си, докато да го намести добре.
Подир гребена тя измъкна сребърното огледало, огледа в него своя възторг, озарените си от гордост очи и раменете си, украсени с останките на боговете…
И като се загърна презглава с аленото копринено було, тя излезе из гробищата, понесла със себе си ужасните скъпоценности.
V.
Пурпурната стена
Когато народът научи повтор от самите хиеродули за осквернението на храма, той се разотиде бавно през градината.
Куртизанките от храма се трупаха на стотици надлъж по пътищата, обградени от черни маслинени дървета. Едни посипваха главите си с пепел. Други забиваха глави в пясъка или скубеха косите си или пък раздираха с нокти гърдите си в знак на голяма злочестина. Много от тях ридаеха, закрили очи с ръце. Тълпата тихо слезе в града през Дрома и покрай кея. Всеобща печал и униние пълнеха улиците. Изплашените продавачи бързо бяха прибрали своите разноцветни стоки и преградите, наредени една до друга над дървените стрехи на продавниците, образуваха някаква еднообразна ограда над слепите здания. Животът на пристанището беше спрял. Матросите, насядали по каменния бряг, стояха неподвижно, подпрели глави на ръце. Приготвените за път кораби бяха дигнали дългите си весла и завили платна около мачтите, които вятърът полюшваше. Ония, които искаха да влязат в пристанището, очакваха, наредени надлъж лодките, а някои пътници, родителите на които служеха в палата на царицата, като мислеха, че е дигната кървава революция, принасяха жертви на адските божества.