На края на острова, на който беше Фарът, Родис съзря в тълпата Хризис наблизо до себе си.
— Ах, Хризея, запази ме, страх ме е. Мирто е също тука, а множеството е тъй голямо… Страх ме е да не ни разделят. Вземи ни за ръце със себе си.
— Знаеш ли — каза Миртоклея, — знаеш ли какво е станало? Намерен ли е виновникът? Подложен ли е на мъчения? От Херострат до днес такова нещо не се е случвало. И олимпийците ни напущат. Какво ще стане с нас?
Хризис не отговори.
— Ние принесохме в жертва гълъби. Ще си спомни ли богинята за нас? Тя трябва да е разгневена. А ти, а ти, бедна Хризея, ти, която щеше да бъдеш днес или много щастлива, или много мощна…
— Всичко е извършено — каза куртизанката.
— Какво казваш?
Хризис отстъпи две крачки назад и тури дясната ръка на устните си.
— Гледай добре, моя Родис, гледай, Миртоклея. Това, което ще видите днес, не са го виждали човешките очи никога, откакто богинята е слязла над Ида. И до края на света никой няма да види същото на земята.
Двете приятелки се отдръпнаха слисани, мислейки я за полудяла. Но Хризис, унесена в своя блян, тръгна към Фара, планина от горещ мрамор, издигната на осем шестоъгълни етажа. Тя блъсна бронзовата врата и като се възползва от залиса на множеството, затвори я пак след себе си.
Минаха няколко минути.
Тълпата непрекъснато бучеше. Живата мълва се сливаше с плясъка на разбиващите се о брега води.
Изведнъж се раздаде вик, които веднага повториха сто хиляди гърла:
— Афродита! Афродита!
Гръм от викове разтресе въздуха. Радостта, възторгът, облекчението на цял народ звучеше в този неописуем грохот в подножието на Фара.
Навалицата, която покриваше вълнолома, буйно се преля в острова, завзе скалите, покривите на сградите, мачтите на корабите, укрепените кули. Островът беше пълен, препълнен, а тълпата все повече прииждаше, като придошла река, която хвърля в морето дълги човешки върволици от височината на стръмна прибрежна скала.
Краят на това човешко наводнение не се виждаше. От палата на Птолемеите до стените на Канала, до бреговете на Царското пристанище, на Великото пристанище и до морето кипеше неизброимо човешко множество, което непрекъснато се увеличаваше от нови и нови маси, изливащи се през устията на улиците. Над този развълнуван, разпенен океан от глави и ръце плуваше като варка сред буря носилото с жълтите завеси на царица Берениса. И от миг на миг, увеличаван от нови викове, шумът ставаше все по-злокобен и по-злокобен.
Нито Елена на Сцееското пристанище, нито Фрина в Елевзийските вълни, нито Таис, когато е накарала да опожарят Персеполис, не са познали що значи истински триумф.
Хризис беше се показала през западната врата върху първата тераса на червения паметник.
Тя беше гола, като богинята; с двете си ръце държеше краищата на аленото си було, което вятърът развяваше върху вечерното небе; в дясната й ръка беше скъпоценното огледало, в което се оглеждаше захождащото слънце.
Бавно, привела глава настрани, с походка, пълна с безкрайна грация и величавост, тя възлезе нагоре покрай вътрешната преграда, която се виеше като спирала около високата червена кула. Булото й трептеше като пламък. В пламналия здрач перлите на огърлицата приличаха на цял поток рубини. Тя възлизаше нагоре и в тоя величествен час върху кожата й светеха в пълното величие на нейната плът кръвта, огънят, синкаво-карминеннят, кадифяно-червеният, яснопембеният цветове; и като извиваше заедно с големите пурпурни стени, тя възлизаше към небето.
Пета книга
I.
Последната нощ
— Ти си любимка на боговете — каза старият тъмничар. — Ако аз, бедният роб, бях извършил сто пъти по-малко престъпление от тебе, щяха да ме завържат за колесница, да ме обесят с главата надолу, да разкъсат тялото ми, да ме одерат с клещи. Щяха да ми сипят оцет в носа, да ме натоварят с тухли до задушаване и тялото ми би нахранило чакалите в обгорените от слънцето равнини. А за тебе, която си извършила най-голямата кражба, най-голямото убийство и най-голямото светотатство, отреждат сладката отрова и те държат в хубава стая в преддверието на тъмницата. Зевс да ме гръмне, ако зная защо е това. Ти трябва да имаш някой познайник в палата на царицата.