Тогава Хризис се усмихна и каза на индуската:
— Пей ми.
Тя седеше превита напред в мраморното си кресло. Забодените в косата игли пръскаха златни лъчи зад лицето й. Ръцете й, сложени на шията, образуваха с десетте обагрени пръсти червена огърлица между раменете й, а нозете й бяха прибрани връз камъка.
Седнала с кръстосани нозе до стената, Джала си припомни индийските любовни песни:
— Хризис…
Тя пееше с едностаен глас.
— Хризис, твоята коса е като рояк пчели, накацали по дървесен клон. Топлият южняк прониква в нея, понесъл росата на любовните борби и влажното благоухание на нощните цветя.
Младата девойка пререди робинята и запя с по-сладък и проточен глас:
— Моята коса е безбрежна река в равнина, и в нея гасне пламенната вечер.
— Твоите очи са неподвижни сини лилии без стъбла, цъфнали над водата.
— Моите очи, засенени от ресниците, са две дълбоки езера, засенени от черни вейки.
— Твоите устни са два нежни цвята, поръсени с кръвта на кошута.
— Моите устни са краищата на пламенна рана.
— Твоят език е ханджара, пробил раната на устата ти.
— В моя език са вбити скъпоценни камъни. Той е червен от отражението на устните ми.
— Твоите ръце са овални като две оръжия от слонова кост, а мишниците ти са две уста.
— Моите ръце са като две удължени кринови стъбла, и пръстите ми, в края на всяко от тях, приличат на пет листчета от кринова коронка.
— Твоите бедра са два хобота на два бели слона, а стъпалата ти са като два червени цвята на техните краища.
— Моите стъпала са два листа на воден ненюфар: бедрата ми са две пъпки на нецъфнал ненюфар.
— Твоите гърди са два сребърни щита, върховете на които са потопени в кръв.
— Моите гърди са луната и лунното отражение във водата.
— Твоят пъп е дълбок извор в пустиня, постлана с розов пясък, а лоното ти е младо сърне, легнало в скутите на майка си.
— Моят пъп е овален бисер връз обърнат бокал, а лоното ми е ясният сърп на Феба, под горските вейки.
Настана тишина, робинята дигна ръце и се наведе напред.
Куртизанката продължи:
— Тя е като пурпурен цвят, изпълнен с мед и аромат. Тя е като морска хидра, жива и нежна, разтворена през нощта. Тя е влажната пещера, винаги топлото леговище. Прибежището, в което отпочива мъжът, уморен от своя път към смъртта.
Робинята прошепна тихо:
— Тя е ужасна. Тя е лицето на Медуза.
Хризис сложи единия си крак върху главата на робинята и трепетна продума:
— Джала…
Нощта бавно беше дошла, но луната тъй силно светеше, че цялата стая плуваше в синя светлина.
Хризис гледаше голото си тяло. Отраженията по него бяха неподвижни, а сенките, които хвърляше то — много черни.
Тя внезапно стана.
— Джала, престани, какво правим ние? Навън е нощ, а аз не съм излязла още. На Хептастада сега има само спящи матроси. Кажи ми, Джала, хубава ли съм? Кажи ми, Джала, по-хубава ли съм от всеки друг път през тая нощ? Нали аз съм най-хубавата от жените в Александрия? Нали ще ме последва, като псе, оня, върху когото би паднал полегатият поглед на очите ми. Нали бих могла, по прищевка само, да превърна в роб оня, който би ми се харесал, да очаквам от първия, който би дошъл при мене, най-покорна прислуга? Облечи ме, Джала!
Около ръцете й се обвиха две сребърни змии. На нозете й робинята постави две сандални подлоги, които се привързваха о нозете с кръстосани кожени ремъци. Тя сама закопча под топлия си корем един девичи пояс, който минаваше през линията на кръста и се спущаше от хълбоците по кривата линия на слабините; на ушите си тя окачи големи кръгли обици; на пръстите си — пръстени и скъпоценности; на шията си — три огърлици със златни фалоси накрая, изработени от хиеродулите в Пафос.
Тя гледа известно време голото си тяло, отрупано със скъпоценности. След това извади сгънатия в ковчега широк прозрачен плат от жълт лен и го обви около тялото си така, че и петите даже се закриха. Напречните гънки браздяха оная част от тялото й, която се виждаше под леката тъкан. Единият от лактите й се подаваше изпод стегнатата туника, а другата ръка, оставена гола, придържаше дългия шлейф, за да се не влачи из праха.