Афродита — Антични нрави

— Дай ми фурми — каза Хризис, — устата ми пресъхнаха.

Старият роб й донесе в една зелена кошничка дванадесетина малко презрели фурми.

Хризис остана сама.

Тя седна, след това веднага стана, заобиколи стаята, потупа стената с ръка, без сама да знае защо прави това. Тя отпусна косата си, за да я поразхлади, и почти веднага я нави отново.

Бяха й дали да облече дълга дреха от бял вълнен плат, която беше дебела и държеше топло. Хризис потъна цяла в пот. Тя протегна ръце, прозина се и се облегна на високия прозорец.

Светла луна блестеше навън. Небето беше тъй бистро и чисто, тъй бледно и ясно, че не се виждаше нито една звезда.

През такава нощ, преди седем години, Хризис беше напуснала Генисаретската земя.

Тя си припомни… Те бяха петима. Караха за продан слонова кост… Те яздеха коне с дълги опашки, по които имаше пъстри пискюли. Детето ги беше настигнало край една кръгла щерна…

А преди това — синкавото езеро, прозрачното небе, лекият въздух на Галилеевата земя.

Къщата беше обкръжена от розовоцветен лен и тамарини. Бодливите копарови храсти убождаха пръстите, които посмяваха да посегнат към цветовете им. Във вълненията на житните нивя сякаш можеше да се съзре цветът на вятъра…

Малки момичета се къпеха в един бистър поток край брега на който, под навесите на цъфналите лаври, имаше червени охлювени черупки; имаше цветя по водата, цветя по цялата лъка, големи кринове по планината; а очертанието на планината приличаше на очертанието на млада женска гръд…

Хризис склопи очи със слаба усмивка на уста, което изведнъж угасна. Мисълта за смъртта я обзе. И я почувства, че няма да се отдели вече от тая мисъл.

— Ах — каза си тя, — какво направих аз? Защо срещнах тоя човек. Защо ме послуша той? Защо се оставих да ме увлече? Защо и сега аз за нищо не съжалявам?

„Да любя или да не живея — такъв избор ми предложи Бог? Какво направих аз, за да заслужавам сега такова наказание?“

И в паметта й въстанаха откъси от свещени стихове, които беше слушала още в детинство. Седем години тя не беше помисляла за тях. Ала те се възвръщаха един по друг с непогрешима точност, да се свържат с нейния живот и да предрекат скръбния й край.

Тя промълви:

— Писано е:

„Припомням си за твоята любов, когато беше млада… Отдавна игото си ти свали, Оковите разкъса И каза: аз не искам да робувам. Ала на всеки хълм висок: Под всякое дърво зелено Ти като блудница се ви.“3

— Писано е:

„След своите любовници ще тръгна Принасят ми те хляба и водата, Одеждите от лен и вълна, Виното и маслата благовонни.“4

— Писано е:

„Ще кажеш ли: не съм се осквернила? Виж своите стъпки в долината И помисли какво направи ти, Жребица скитна и ослица бързонога, Задъхана и знойнострастна, Кой от желанието ти ще те възпре?“5

— Писано е:

„Тя беше куртизанка в Египет На нечестивите се тя отдаде. Които са в страстта си кат осли И в похотите си като жребци. Спомни си свойте блудства ти в Египет, Когато стискаха съсците ти, защото бяха млади.“6

— Ах — извика тя. — Аз съм! Аз съм!

Писано е още:

„И ето: блудства с мнозина ти, Но ще се върнеш пак при мен, говори Бог.“7

— Но и наказанието ми също е предписано!

„Подигам срещу теб любовниците твои. Те по закона свой ще те осъдят. Ушите и носа ти ще отрежат, И с меч на части ще те насекат.“8

— Още:

„Решено е: и ето я — разгалена и запленена. Прислужниците й кат гълъбици стенат И бият се в гърдите.“9

— Но знае ли се какво казва Писанието — прибави тя, — за да се утеши. Не е ли писано другаде: „Не ще накажа дъщерите ви за тяхното блудство“.10

3

Иеремия 11,2,20.

4

Осия II, 7.

5

Иеремия II, 23, 24.

6

Иезекиил, XXIII, 20,21.

7

Иеремия, III, I.

8

Иезекиил, XIII, 22–25.

9

Наум, III, 8.

10

Осия, IV, 14.