— Тя е луда.
— Как мислиш? Нейната амбиция беше да има освободена робиня. После, тя с право се е пазарила. Херес ще даде трийсет и пет мини, срещу тая цена девойката ще бъде освободена.
— Трийсет и пет мини? Три хиляди и петстотин драхми за една негритянка!
— Тя е дъщеря на бял.
— Но майка й е черна.
— Бакхис казала, че не ще я отпусне на никаква цена, но старият Херес тъй силно е влюбен, че тя се съгласила.
— Той поне поканен ли е?
— Не! Афродизиа ще бъде поднесена на угощението като последно блюдо, след плодовете. Всеки ще вкуси както пожелае и чак на утрото ще бъде предадена на Херес, но мене ме е страх, че ще бъде много изморена…
— Не я жали! С него тя ще има време да си почине. Аз го познавам, Сезо. Виждала съм го да спи…
Те заедно се присмяха на Херес. След това почнаха да се ласкаят една друга.
— Ти имаш хубава роба — каза Сезо. — Сама ли си я везала?
Робата на Трифера беше от тънко тъмнозелено сукно, цяла обшита с широкоцветни кринове. Един позлатен карбункул я сдипляше вретенообразно на лявото рамо. Тя се спущаше на верев между двете гърди тъй, че цялата дясна страна на тялото до металната препаска през кръста оставаше гола. Една широка цепка, която се отваряше и затваряше при всяка стъпка, откриваше белината на крака.
— Сезо — извика друг един глас. — Сезо и Трифера, елате с мене, ако нямате работа. Аз отивам към Стената на Керамикона, да намеря името си.
— Мусарион, отде идеш, малка моя?
— От Фара. Никого няма там.
— Какво думаш? Стига да пуснеш въдицата, пълно е.
— Няма калкани заради мене. Аз отивам към Стената. Вървете.
По пътя Сезо пак разправи за готвещото се угощение у Бакхис.
— Ах, у Бакхис! — извика Мусарион. — Спомняш ли си последния обяд, Трифера: всичко каквото приказваха там за Хризис?
— Не трябва да се повтаря. Сезо е нейна приятелка.
Мусарион прехапа устни. Но Сезо, чула вече, запита:
— Как? Какво приказваха?
— О, лоши думи.
— Могат да си приказват — заяви Сезо. — Ние и трите не струваме колкото нея. В деня, когато тя би решила да напусне своя квартал, за да се покаже в Брушион, аз зная, че нашите любовници не ще ни погледнат вече.
— О! О!
— Разбира се. Аз бих вършила лудости за тая жена. Тук няма по-хубава от нея, бъдете уверени в това.
Трите млади девойки бяха стигнали вече до Стената. От единия до другия край на широкия бял зид личаха един до друг черни надписи. Когато някой мъж искаше да се представи на някоя куртизанка, достатъчно беше да напише нейното и своето име и под тях цената, която предлагаше. Ако жената счетеше мъжа за достоен и цената за приемлива, тя оставаше права под заявата, да чака предложителя.
— Гледай, Сезо — каза през смях Трифера. — Кой ли зъл шегобиец е написал това?
И те прочетоха написано с дебели букви:
БАКХИС ТЕРСИТ
2 ОБОЛА
— Не би трябвало да се позволяват такива присмивания над жените. Да бях началник на стражата, наредила бих вече да се издири виновникът.
Но по-нататък Сезо се спря пред един по-сериозен надпис.
СЕЗО ОТ КНИД
ТИМОН, СИН ЛИЗИАСОВ
1 МИНА
Сезо леко побледня.
— Аз оставам — каза тя.
И се облегна до Стената под завистливите погледи на минаващите жени.
Малко по-нататък Мусарион намери приемливо предложение, ако и не толкова щедро.
Трифера се завърна сама на вълнолома.
Понеже времето беше напреднало, тълпата беше пооредяла. Но трите музикантки продължаваха да пеят и да свирят на своите флейти.
Съгледала един непознат, коремът и облеклото на когото бяха смешни, Трифера го удари по рамото.
— Ей, малко татенце, хващам се на бас, че ти не си от Александрия, а?
— Наистина, дъще моя — отвърна добрият човек. — Ти позна. Както виждаш, аз гледам като смаян града и хората.
— От Бубаст ли си?
— Не, от Кабаза. Дойдох тук да продам жито и утре се завръщам, припечелил петдесет и две мини. Да бъдат благословени боговете! Годината беше добра.
Трифера изведнъж се почувства силно заинтересувана от тоя търговец.
— Дете мое — подзе плахо той, — ти можеш да ми доставиш много голяма радост. Аз не бих желал да се завърна утре в Кабаза, без да кажа на жена си и на трите си дъщери, че съм видял знаменити мъже. Ти трябва да познаваш някои знаменити мъже.