Мъдростта не може да бъде жестока, тъй като тя е самата благосклонност и симпатия; тя вече не търси дори общата полза, тъй като твърде обича хората, за да може да обича някаква по-нататъшна цел; намери ли ближния слаб или жалък, тя му прощава и го обича; води към хармония.
Мъже беотийци, чували ли сте някога определението „мъдър“ да се дава на нещастен човек, или на весел, или на кисел и разочарован? Кажете, защо сме свикнали, в нефилософския живот поне, да наричаме мъдър този човек, у когото има най-малко ненавист и който добре се разбира със света? Повторете за себе си много пъти думата „мъдрост“ и пак я повторете; кажете си тази дума, когато сте радостни или тъжни, когато сте уморени, възмутени и нетърпеливи; ще доловите в нея тъга, но тъга кротка; радост, но радост, повтаряща се постоянно и нежно; умора, но умора, изпълнена с импулси, търпение и безкрайно опрощение; и всичко това, приятели, звучи прелестно и тъжно — такъв е гласът на мъдростта.
Да, мъдростта е някаква особена тъга. Своя разум човекът може да вложи цял в творчеството си, може да го осъществи чрез своя труд. Мъдростта обаче винаги ще остане над всяка творба. Мъдрият човек е като градинарят, който наторява лехата или привързва розата към колчето и при това мисли може би за създателя. Делото му никога няма да обхване, нито ще въплъти мъдростта му. Разумът се проявява в делото, мъдростта в преживяването.
Обаче мъдрите поети и хора на изкуството съумяват да вложат в творбите си и това преживяване; те раздават мъдростта си не чрез дела, а направо чрез преживяването. И в това се състои особената цена на изкуството, и нищо в света не може да се сравни с нея.
Ето, аз съвсем се отклоних от темата. Но какво бих могъл да кажа още? Ако мъдростта е в преживяването, а не в мислите, тогава излишно е да ви чета това, което е написано в свитъка.