— ПО ДЯВОЛИТЕ! — кресна Гласът в края на научния доклад, като прекъсна собственото си постоянно мърморене в далечината… Контрол за миг отдръпна слушалката от ухото си, без да знае с какво е предизвикал тази реакция, докато не чу: — Извинете. Полях се с кафе. Продължавайте.
Кафето донякъде развали образа на мегалодона в съзнанието на Контрол и му беше нужна секунда време, за да си събере отново мислите.
Гласът просто скочи напред, сякаш започваха отначало:
— Какво е психичното ви състояние към момента? В ред ли е домът ви? Какво ще бъде необходимо според вас?
На кой въпрос да отговори?
— Оптимистично? Но няма да знам, докато не получат повече нареждания, структура и ресурси.
— Какво е впечатлението ви за предишния директор?
Човек, който трупа боклуци. Ексцентрик. Загадка.
— Ситуацията е сложна и от първия си пълен ден…
— КАКВО Е ВПЕЧАТЛЕНИЕТО ВИ ЗА ПРЕДИШНИЯ ДИРЕКТОР? — разнесе се полукрясък, полувой от другата страна на линията, като че ли виелица вдигна чакъл във въздуха.
Контрол усети как пулсът му се ускорява. И преди бе имал шефове, които трудно овладяват гнева си, а фактът, че този не стои пред него, не подобряваше положението.
Избълва наведнъж всичките си първи впечатления.
— Изгубила е всякакъв здрав разум. Изпуснала е нишката. Методите й към края са били ексцентрични и ще трябва известно време, за да…
— ДОСТАТЪЧНО!
— Но аз…
— Не говорете лошо за мъртвите.
Последното беше изречено с шепот като дребни камъчета. Въпреки филтъра се долавяше чувство на скръб или Контрол просто приписваше на Гласа собствените си чувства.
— Да, сър.
— Следващия път очаквам да ми съобщите нещо по-интересно — каза Гласът. — Нещо, което не знам. Разпитайте помощник-директора за биолога. Например.
— Да, сър — повтори Контрол. — Хм… като стана дума за помощник-директора…
Той изложи накратко проблема от изминалата сутрин — отпращането на антрополога и геодезиста и вероятността Грейс да има контакти в Централата, които биха могли да им създадат проблеми.
— Ще проверя — отвърна Гласът. — Ще се погрижа. — Следващите фрази може би бяха предварително записани, защото звучаха някак повтарящо се. — И помнете, наблюдавам през цялото време. Затова наистина помислете какво може да не знам.
Цък.
Имаше едно нещо, което учените му бяха казали и което беше полезно и неочаквано, но не го спомена на Гласа, защото то като че ли спадаше към категорията на обществените тайни.
В опит да отклони темата на разговора от неуспешния заешки експеримент Контрол ги попита за настоящите им теории за границата, колкото и невероятно да звучат.
Чейни се покашля един-два пъти, огледа се и започна:
— Иска ми се да можех да се изкажа по-определено, много спорим по въпроса, защото има толкова неизвестни… но… лично аз не вярвам, че границата непременно идва от същия източник като онова, което преобразява Зона X.
— Какво?
Чейни направи гримаса.
— Не ви виня, често чувам този отговор. Искам да кажа, няма доказателства, че… присъствието… в Зона X е създало и границата.
— Разбрах това, но…
Тогава се обади и Дейвидсън:
— Не сме имали възможност да изследваме границата по същия начин, както пробите от вътрешността на Зона X. Но успяхме да направим някои измервания и, без да ви отегчаваме с данните, границата има достатъчно различен състав, за да подкрепи тази теория. Изглежда очевидно, че е настъпило едно Събитие, което е създало Зона X, а след това, сравнително скоро, е настъпило второ Събитие, което е създало невидимата граница, но то…
— И те не са свързани? — прекъсна го невярващо Контрол.
Чейни поклати глава.
— Може би само доколкото Събитие 2 почти със сигурност е било реакция на Събитие 1. Но може би някой друг е създал границата.
Контрол отново забеляза нежеланието им да кажат „извънземно“ или „нещо“.
— Което означава — заключи той, — че този втори фактор се е опитал да ограничи последствията от Събитие 1?