— Именно — потвърди Чейни.
Контрол за пореден път потисна силното си желание просто да стане и да си тръгне.
— Ами входът към Зона X, през границата? Как го направихте?
Чейни се намръщи, хвърли безпомощен поглед към колегите си и тъй като никой от тях не се притече на помощ, лицето му отново доби вида на буквата X.
— Не сме го направили. Намерихме го. Един ден той просто се оказа… там.
В Контрол се надигна гняв. Отчасти защото първоначалните сведения на помощник-директора бяха толкова неясни, но и защото самият той бе приел много неща за дадени. Но най-вече защото от „Съдърн Рийч“ бяха изпращали експедиция след експедиция през врата, която не са направили, към бог знае какво, с надеждата, че всичко ще бъде наред, че хората ще се приберат живи и здрави, че онези зайци не са се разпаднали на съставните си атоми и не са се върнали към най-първичното си състояние сред агонизиращи мъчения.
— Фактор 1 или Фактор 2? — попита той Чейни. Много му се искаше биологът да бе присъствала на този разговор; вече имаше нови въпроси към нея.
— Моля?
— Кой от двамата създатели на Събития е отворил врата в границата според вас?
Чейни сви рамене.
— Боя се, че не мога да отговоря. Защото не знам дали основната му цел е била да пусне нещо вътре или да позволи на нещо да излезе навън.
Или и двете.
Контрол настигна помощник-директора, докато вървеше по един от множеството коридори, които така и не успяваше да свърже в обща мрежа. Мъчеше се да намери отдела по човешки ресурси, но все още не можеше да си представи картата на сградата, а и беше малко объркан от разговора с Гласа.
Откъслечните разговори, които дочуваше по коридорите, не му вършеха особена работа, защото намекваха за улики, чийто контекст все още не познаваше. „Докъде стига според теб?“ „Не, не знам, не съм експерт.“ „Ако щеш, ми вярвай.“ Грейс също не му помогна. Щом се изравни с нея, тя започна да го притиска, може би за да покаже, че е също толкова силна и висока като него. Миришеше на някакъв парфюм с изкуствен аромат на лавандула, от който му се докиха.
След като отговори на въпросите й за срещата с учените, Контрол я нападна, преди да е успяла да се измъкне.
— Защо не искахте биолога в дванайсетата експедиция?
Тя се спря, оставяйки известно разстояние помежду им.
— Кой ви го каза?
Хубаво, имаше желание за разговор.
— Какво имахте предвид? Защо не желаехте тя да участва?
От двете страни ги подминаваха служители. Грейс сниши глас:
— Тя нямаше подходящата квалификация. Беше уволнена от пет-шест места. Да, имаше някакъв суров талант, някаква искра, но не беше квалифицирана. Участието на съпруга й в предишната експедиция също я компрометираше.
— Директорът не е била съгласна.
— Как се справя Уитби, между другото? — попита тя вместо отговор и той разбра, че по изражението му се е досетила за източника му на информация. Прощавай, Уитби, че те издадох. Явно обаче разговорът му с Уитби я беше заинтригувал. Означаваше ли това, че Уитби е творение на Чейни?
— Но директорът не е била съгласна — настоя той.
— Не — призна Грейс. Контрол се почуди що за предателство е било това. — Не беше. Тя намираше всичко това за плюсове, смяташе, че прекалено много държим на обичайните критерии за пригодност. Затова отстъпихме.
— Въпреки че е наредила телата от предишната експедиция да бъдат ексхумирани и повторно анализирани?
— Откъде чухте това? — попита тя искрено изненадана.
— Това не говори ли за пригодността на самия директор?
— Не — рязко отрече Грейс. — Не, не говори.
Възхитителна лоялност.
— Тя е подозирала нещо, нали?
Документите показваха, че според Централата дори уникалното заличаване на мозъците на участниците в предишната експедиция да не говори за промяна в Зона X, то може да сочи за някаква промяна в директора.
Грейс въздъхна, сякаш вече й беше омръзнало от него.
— Тя подозираше, че може… да са се променили… след аутопсиите. Но щом питате, значи вече знаете.
— И така ли беше? Бяха ли се променили?
Бяха изчезнали. Възкръснали. Изпарили се в небето.
— Не. Бяха се разложили малко по-бързо от очакваното, но не, не се бяха променили.
Контрол си помисли какво ли е струвало това на директора в уважение и услуги. Интересно му беше дали, когато е съобщила, че заминава с дванайсетата експедиция, някои от служителите са изпитали особен вид виновно облекчение вместо тревога и загриженост.