Контрол седна. Дари биолога с лека усмивка, но не получи отговор. Вече беше решил да не продължава разговора оттам, където бяха свършили предния път — давенето, въпреки че за целта трябваше да пропъди собствената си внезапна потребност да бъде прям. Думите, които беше открил, надраскани на стената зад вратата, неприятно се въртяха в главата му: „Там където се крие душащият плод от ръката на грешника ще раздам семената на мъртвите…“ Растение. Мъртва мишка. Някакви налудни брътвежи. Или нечия шега. Или поредното доказателство за спускането надолу, за скока от скалата в океан, пълен с чудовища. Може би накрая, преди да се натресе в дванайсетата експедиция, директорът се беше упражнявала за някаква извратена форма на „Скрабъл“.
Не вярваше, че помощник-директорът е напълно невинна по отношение на тази деволюция. Още една причина Контрол да се радва, че тя не го наблюдава през еднопосочното стъкло. Свивайки номера от свой колега, който му го беше приложил на последната му месторабота, Контрол даде свободен следобед на Грейс. После отиде в крилото, където държаха експедициите, говори с охраната и ги накара да доведат биолога в стаята за дебрифинг.
Когато се гмурна вътре, този път без предисловия, Контрол не обърна внимание на петната от вода по тавана, които му напомняха на ухо и огромно подводно око.
— В Зона X, сравнително близо до базовия лагер, има топографска аномалия. Забелязахте ли я — вие или друг член на експедицията? И ако да, влязохте ли вътре?
В действителност повечето, които бяха влизали, я наричаха кула или тунел, дори яма, но той предпочиташе да се придържа към определението „топографска аномалия“ с надеждата, че тя ще й даде конкретно название.
— Не помня.
Непрекъснатото повтаряне на тези думи започваше да му лази по нервите, въпреки че причината може да бяха думите на стената, а упоритият й поглед само да допълваше раздразнението му.
— Сигурна ли сте?
Естествено, че беше сигурна.
— Сигурно щях да си спомня, че съм го забравила.
Сега, когато Контрол срещнеше погледа й, той винаги бе съпроводен от леко повдигнатите крайчета на устните й, а в очите й имаше светлина, много различна от предишния път. Това го тревожеше, макар да не можеше да си обясни защо. Тя не беше същият човек. Или пък беше същият?
— Това не е шега — каза той, защото искаше да види как ще реагира тя, ако изглежда раздразнен. Само дето той наистина беше раздразнен.
— Не помня. Какво друго да ви кажа?
Изрече всяка дума така, сякаш той беше бавноразвиващ се и не я бе разбрал от първия път.
Представи си как седи на дивана в новия си дом, с Чори, сгушен в скута му, на фона на музика и с книга в ръка. По-хубаво беше, отколкото тук.
— Че си спомняте. Че таите нещо в себе си.
Натисна я. Някои хора обичаха да доставят удоволствие на разпитващите ги. На други не им пукаше или нарочно искаха да ги възпрепятстват. От първия разпит и записите от трите сеанса преди неговото пристигане му хрумна, че биологът може да се лута между тези крайности, без да съзнава собствената си позиция, или да изпитва сериозен вътрешен конфликт. Какво можеше да направи, за да я убеди? Посадената мишка не я трогна. Смяната на темата също.
Биологът мълчеше.
— Малко вероятно е — каза той, сякаш тя отново беше отрекла. — Много експедиции са се натъквали на тази топографска аномалия.
Мъчна за произнасяне топографска аномалия.
— Може — отвърна тя, — но аз не си спомням кула.
Кула. Не тунел, не яма, пещера или дупка в земята.
— Защо я наричате „кула“? — попита той с разтуптяно сърце. Миг по-късно усети, че е твърде напорист.
На лицето на Призрачната птица се изписа широка усмивка с нотка на далечна топлина. Към него? Заради някаква мисъл, която думите му бяха провокирали? Въобразил ли си беше акцентирането на думата „кула“, сякаш по своя воля бе влязла в капана?
— Знаете ли — отвърна тя, — че охлювът форус прикрепя празните черупки на другите охлюви към своята? Затова соленоводният охлюв форус е много тромав. Залита и се прекатурва заради тези празни черупки, които често действат като камуфлаж, но си имат своята цена.
Дълбокият кладенец от тайнствено тържествуване зад този отговор го жилна.
Може би той искаше биологът да сподели собственото му презрение към термина „топографска аномалия“. Беше се появило по време на първоначалния брифинг с Грейс и други членове на екипа. Докато някакъв спец по „топографската аномалия“ бъбреше за нейните „не-аспекти“ и всъщност очертаваше какво не знаят, Контрол почувства надигането на гореща вълна, а заедно с нея — задвижването на цял монолог. Говореше си с дядо Джак, който можеше да изпадне в могъща ярост, стига да поиска, особено когато се сблъскаше с глупостта на света. Той би се изправил и би казал нещо от сорта: „Топологична аномалия? Топологична аномалия? Да нямате предвид вещерство? Да нямате предвид края на цивилизацията? Да нямате предвид някаква страхотия, за която не знаем нищо, абсолютно, шибано нищо, и трябва да я приемем като всичко друго, което не познаваме?“ Само сянка върху размазана снимка, сгърчен кошмар, прозиращ от бележките на няколко ненадеждни свидетели — може би станали още по-ненадеждни заради хипнозата, въпреки възраженията на Централата. Отклонила се спираловидна нишка, която можеше да бъде направена или не от нещо съвсем различно — по-неразбираемо дори от охлюва, понесъл празните черупки на други охлюви, който се препъва като пиян. Нямаше надежда да разбере какво е това или дори да прати всичко по дяволите, защото така правят интелигентните примати. Просто нещо в земята, небрежно споменато, безпристрастно, като „капак на шахта“ или „чешма за вода“, или „ножове за пържоли“. „Топографска аномалия“.