— Нали казахте, че сте прочели всички папки — отвърна Грейс.
В нито една от тях не се споменаваше за врата, зад която се крие особен текст, но той нямаше намерение да спори. Надали беше открил нещо, за което те не знаят.
— Припомнете ми.
— Директорът написа това — отговори Грейс. — Това са думи, намерени върху стените на тунела.
На Контрол му трябваше секунда да смели тази информация.
— Но защо ги оставихте тук?
В един напрегнат миг от съчетанието на думите и миризмата на развален мед физически му призля.
— В нейна памет — бързо се обади Уитби, сякаш да оправдае помощник-директора. — Стори ни се твърде неуважително да ги изтрием.
Контрол беше забелязал, че Уитби не проявява особен интерес към мишката, въпреки че от време на време й хвърляше поглед.
— Не е в нейна памет — възрази Грейс, — защото директорът не е мъртва. Не вярвам, че е мъртва.
Каза го тихо, но толкова уверено, че Уитби и Хсию притихнаха, все едно Грейс бе споделила мнение, което я злепоставяше. Освен това Контрол се беше постарал да нагласи термостата така, че всички леко да се потят и неспокойно да помръдват.
— Какво означават? — попита Контрол, за да продължат нататък. Като се изключи обструкционизмът на Грейс, той забелязваше в нея нарастваща болка, която нямаше желание да изследва.
— Затова доведохме лингвиста — намеси се доброжелателно Уитби, макар да бе ясно, че помощник-директорът е изненадана от присъствието на Хсию. Но със свиването на „Съдърн Рийч“ влиянието на Хсию нарастваше; скоро можеше да се окажат с отдели, състоящи се от по един човек, който сам се наказва за нарушения, сам си дава повишения и бонуси и сам празнува рождения си ден, като поръчва морковени торти с формата на агенцията.
— Преди всичко, деветдесет и девет цяло и девет процента сме сигурни, че този текст е взет от проповед на пазача на фара Сол Еванс — каза Хсию, ниска, слаба жена с дълга черна коса. Говореше с леко възходяща интонация, която придаваше оптимизъм дори на най-незначителното или най-сериозното й изказване.
— Сол Еванс…
— Ето го там. — Уитби посочи рамките на стената. — В средата на черно-бялата снимка.
Мъжът пред фара. Значи това беше Сол. Вече го познаваше — някъде в дъното на съзнанието си.
— Защото сте го намерили напечатано някъде другаде ли? — обърна се той към лингвиста. Не бе имал време да хвърли повече от един поглед на папката за Еванс — беше твърде зает да опознава служителите на „Съдърн Рийч“ и общите контури на ситуацията в Зона X.
— Защото отговаря на неговия синтаксис и речник в няколко фрагмента от проповеди, които имаме на аудиозапис.
— Защо е изнасял проповеди, след като е бил пазач на фара?
— Бил е пенсиониран проповедник. Но по някаква причина се върнал към старото си поприще тъкмо в годината преди Събитието, създало Зона X и след това — границата.
— Това не звучи ли повече като съвпадение? — подхвърли Контрол, но никой не подхвана идеята.
— Проверено е — каза Уитби. За първи път в тона му към Контрол се промъкваше снизхождение.
— И тези думи са открити в топографската аномалия?
— Да — потвърди тя. — Надписът е реконструиран от сведенията на няколко експедиции, но така и не сме получили проба от материята, от която са направени думите.
— Жива материя — каза Контрол. Нещо му проблесна: думите не бяха цитирани в документите, но наистина беше чел нещо за надписи с жива тъкан по стените на тунела. — Защо думите не са включени в документите?
— В интерес на истината — отговори отново лингвистът, този път с известна неохота, — не обичаме да ги възпроизвеждаме. Така че може да са потънали някъде из информацията, например в папката за пазача на фара.
Грейс очевидно нямаше какво да добави, но Уитби се намеси:
— Не обичаме да възпроизвеждаме думите, защото все още не знаем какво точно е провокирало създаването на Зона X… и защо.
Но въпреки това бяха оставили думите зад врата, която не води наникъде. Контрол не успяваше да схване логиката.
— Това е суеверие — възрази Хсию. — Абсолютно, безспорно суеверие. Не бива да говорите така.