Защо Чейни се правеше на палячо пред Контрол, след като имаше такъв могъщ мозък? Е, може би си беше палячо извън специалността си, но Контрол също не беше човек, когото всеки би поканил на гости.
След като основните охранителни пунктове останаха зад гърба им и стъпиха на чакълестия път, дълъг двайсет и два километра, който като че ли поглъщаше цялото внимание на Уитби и той отново почти не говореше, Контрол попита:
— Това ли е пътят, по който минават и експедициите, за да стигнат до границата?
Колкото по-дълго пътуваха, толкова повече образът в съзнанието му за преминаването на експедициите по същия този път, за притихналите участници, потънали в безкрая на мислите си, се прекъсваше от постоянното спиране на множеството пунктове за проверка. Гибелта на усамотението.
— Да — потвърди Чейни, — само че със специален автобус, който няма нужда да спира.
Специален автобус. Без проверки. Без лимузина за експедициите, не и по този път. Дали са им сервирали любимото ястие? Как са прекарвали последната си вечер — в пиянски блянове или трезви размишления? Кога за последно са им позволили да видят семейството и приятелите си? Получили ли са утеха от свещеник? В документите не се споменаваше; Централата се бе спуснала като многокрак паразит върху „Съдърн Рийч“, за да координира тази част от процеса.
Натоварени или необременени?
— Вече с раници и екипировка? — попита той. Представяше си биолога в специалния автобус, неспиращ по пунктовете, как преглежда раницата си или седи мълчаливо, оставила багажа си до себе си. Нервна или спокойна? Каквото и да е било психичното й състояние в този момент, Контрол предполагаше, че надали е разговаряла с другите участници.
— Не, получават ги на граничния пункт. Но знаят предварително какво има в тях — същото като в раниците им по време на обучението. Само по-малко камъни.
Изражението на Чейни показваше, че очаква от Контрол да се засмее, но с вечната си любезност се изкиска вместо него.
И така, приближаваха границата. Как се е чувствала Призрачната птица — развълнувана, безразлична? Притесняваше го фактът, че имаше по-ясно усещане какво не е, вместо какво е изпитвала.
— Шегувахме се — започна Чейни, но го прекъсна дупката, която Уитби не успя да заобиколи, — шегувахме се, че трябва да ги изпратим със сметало и кремък. Може и едно-две ластичета.
Ученият явно долови някакво неодобрение или опасност в реакцията на Контрол към фриволния тон, защото добави:
— Черен хумор, нали знаете. Като при докторите.
Лесно му беше. Той чакаше на сигурно място и анализираше това, което те му носеха. Онези, които се връщаха. Цял склад с предимно непотребни проби, откупени с кръв и кариери, защото никой от оцелелите не продължаваше щастлив, продуктивен живот. Дали Призрачната птица помнеше Чейни и ако беше така, какви ли бяха впечатленията й от него?
Безкрайна вълна от люспести, кафяви стволове на дървета. Уханието на боровите иглички, смесено с острия мирис на гниене и изгорелите газове от джипа. Синьо-сивото небе отгоре, прозиращо през покрова от листа. Поклащащият се тил на Уитби. Уитби. Невидим и прекалено видим. Шифър, който ту се фокусираше, ту се разфокусираше, изглеждаше едновременно близък и далечен.
— Терор — бе казал Уитби по време на сутрешната среща, като гледаше растението и мишката.
„Терор.“ Само че го изрече по странен начин, с леко заваляне и интонация, която подсказваше, че по-скоро дава информация, без да реагира или да изразява емоция.
Терор от какво? И защо изглеждаше така, сякаш го казва с ентусиазъм?
Лингвистът обаче говореше през Уитби и скоро се отдалечи твърде много от темата, за да може Контрол да се върне към нея.
— Името обхваща цяла поредица от свързани асоциации — каза Хсию, като стартира някаква първобитна секция на своя PowerPoint, създадена през друга епоха и може би първоначално насочена към публика от вледенена мегафауна, която Контрол живо си спомняше от природонаучния музей. — Набор от свързани идеи, факти и тъй нататък. И тези асоциации съществуват не само в съзнанието на носещия това име, формирайки неговата самоличност, но и в съзнанието на другите членове на експедицията, следователно и за всичко, което може да има достъп до тях в Зона X. Дори това да стане с процес, непознат за нас и напълно спекулативен по природа. Докато „биолог“ — това е функция, част от цялата личност. — Не и ако го правиш както трябва, като Призрачната птица, и от самото начало се превръщаш изцяло в работата си. — Ако можеш да бъдеш функцията си, то теорията е, че тези асоциации се стесняват или затварят и това затваря пътищата към личността. Може би. — Само дето Контрол знаеше, че това не е единствената причина за отнемането на имената: целта беше да се оголи личността, за да се вдъхне лоялност и да се повиши ефективността на кондиционирането на реакции и хипнозата. Което на свой ред помагаше за смекчаването или предотвратяването на ефектите на Зона X, или поне това беше обосновката, която Контрол бе видял в документите, изказана в една бележка на Джеймс Лаури — единственият оцелял от първата експедиция, който впоследствие беше останал в „Съдърн Рийч“, въпреки че беше увреден и му бяха нужни години, за да се възстанови.