И завоят към по-общото:
— Продължаваме да казваме, че то — имам предвид онова, което е започнало тези процеси и използва думите на Сол Еванс — прилича на едно или друго, но всъщност е само себе си. Каквото и да е. Защото умът ни обработва информация почти само по аналогия и категоризация и често изключва, когато му се представи нещо, което не се вписва в нито една категория и се намира извън сферата на аналогиите ни.
Явно наближаваше краят на презентацията, защото поредицата от мраморни рамки отстъпи място на бял екран с надпис „Въпроси?“
Въпреки всичко Контрол схващаше идеята. Тя отразяваше по различен начин същите неща, които биологът бе казала по време на разговора им. Това, което се бе запечатало дълбоко в съзнанието му от курса по астрономия в колежа, беше, че първите астрономи, започнали да мислят за точиците светлина не като за част от небесен гоблен, въртящ се около Земята, а като за отделни планети, е трябвало да изтласкат въображението си — а следователно, аналогиите и метафорите си — от отъпкания път, по който са вървели всички умове в продължение на стотици години.
Кой в „Съдърн Рийч“ притежаваше необходимия ум, за да види нещо ново? Нямаше представа. Но вероятно не беше Чейни, поне на този етап. Блестящият интелект на Чейни не беше открил нищо ново от дълго време насам, което сигурно не беше по негова вина. Но Контрол се върна на една мисъл: готовността на Чейни да продължава да блъска главата си в стената, въпреки че никога нямаше да публикува и една научна статия за никое от тези неща, беше по някакъв извратен начин една от най-добрите причини да приеме компетентността на директора.
Сив мъх, полепнал по дърветата. Ястреб, кръжащ над празната поляна под притъмняващото небе. Жега и влажност във въздуха, борещи се с повеите на вятъра.
В „Съдърн Рийч“ наричаха последната експедиция дванайсета, но Контрол беше преброил ринговете и всъщност това беше трийсет и осмата итерация, в това число шест „единайсети“ експедиции. Агиографията беше ясна: след действителната пета експедиция „Съдърн Рийч“ беше зациклила като повреден компактдиск, като повтаряше почти едно и също. Експедиция 5 стана X.5.A, последвана от X.5.B и X.5.C, та чак до X.5.G. Номерът на всяка експедиция след това се придържаше към определена метрика и внасяше нови променливи в уравнението. Всички единайсети експедиции например се състояха само от мъже, докато дванайсетите, ако продължаха с X.12.B и по-нататък, щяха да се състоят само от жени. Помисли си дали майка му знае за подобен паралел в други специални операции, дали изследванията показват нещо, свързано с пола, което му е убегнало, защото той продължаваше да намира тази метрика за безсмислена. Ами ако някой не можеше да се определи като мъж или жена?
Контрол все още не можеше да каже от анализа на документите тази сутрин дали итерациите са започнали като чиновническа грешка и са били кодирани като процес (малко вероятно) или като съзнателно решение на директора, неусетно вмъкнато в протокола от някое съвещание. Просто се беше появило, сякаш винаги е била там. Потребност някак да се държи така, сякаш не е минало толкова време без конкретни резултати и отговори. Или да описва пространна история за всеки набор от експедиции, която да не издава колко безплодно става всичко?