По време на петата експедиция в „Съдърн Рийч“ бяха започнали да лъжат участниците. Те не знаеха, че са част от Експедиция 7.F, 8.G или 9.B и Контрол се чудеше как е възможно някой да поддържа версията, как истината би могла да разяде мотивацията, вместо да я повдигне, и да внесе циничен фатализъм в цялата организация. Колко странно бе да продължават да подготвят „петата“ експедиция, да продължават да търкалят камъка нагоре по хълма, отново и отново.
Когато Контрол попита за прехода от X.11.K. към X.12.A по време на опознавателната си среща в понеделник (в сряда вече му се струваше, че е било преди цял месец), Грейс само сви рамене.
— Биологът знаеше за единайсетата експедиция, защото съпругът й бе проявил небрежност. Затова преминахме към дванайсетата.
Това ли беше единствената причина?
— Доста промени са били направени заради биолога — отбеляза Контрол.
— Директорът се разпореди — каза Грейс, — а аз я подкрепих.
Това беше краят на разговора в тази посока. Грейс не желаеше да признае каквато и да било дистанция между себе си и директора.
И както често става, една голяма лъжа бе довела до серия от малки лъжи, маскирани като „промяна в метриката“ и видоизменение на експеримента. Получавайки все по-малко сведения, директорът все повече се занимаваше със състава на експедициите, сведенията, които им предоставяше, а кой знае дали това беше от полза? Човек стигаше до определена точка на отчаяние, може би му се струваше, че влакът лети по-бързо от другите, и беше готов да използва всичко, което намери между седалките, независимо дали е оръжие или само изкривен кламер.
Ако бръщолевиш като учен и се поклащаш като учен, за неучените скоро ще се превърнеш в предмет на разговор вместо личност. Някои учени живееха с тази роля, почти я прегръщаха, превръщаха се в ходещи тези и учебници. Това обаче не можеше да се каже за Чейни, въпреки склонността му да използва жаргонни изрази като „квантови преплитания“.
В определен момент по пътя към границата Контрол започна да събира чейнизми. Много от тях възникваха непровокирани, защото Чейни, след като загрееше, мразеше тишината и я замеряше със странни комбинации от ерудиран и небрежен синтаксис. Единственото, което трябваше да прави Контрол, с невинното съучастие на Уитби, беше да не реагира на някоя шега или коментар, за да предизвика Чейни да запълни пространството със собствените си думи. Дълго пътуване се оказа.
— Да, често се водим по кретенията на другите. Тя е почти всичко, с което разполагаме.
— Не разбираме дори как действат всички организми на планетата ни. Даже и не сме открили всички. Ами ако просто ни липсва езикът за това?
— Морално остарели ли сме? Едва ли, едва ли. Но ето, армията е на друго мнение.
— Ако си физик, какво виждаш, когато се изправиш срещу нещо, което не се интересува какво правиш и не се влияе от действията ти? Започваш да си мислиш за неща като тъмна енергия и леко откачаш.
— Да, това е нещо, върху което мислим: как ще разбереш дали нещо е извън обичайното, ако не знаеш дали уредите ти ще регистрират движенията му? Лазери, детектори на гравитационни вълни, рентген. Нищо полезно. Имам само лопата, кофа, ластици и тиксо.
— В Централата няма учени. Прав ли съм?
— Сигурно е малко странно. Да живееш до такова нещо. Сигурно може да се каже така. Но пък после се прибираш и си си вкъщи.
— Имате ли представа от физика? Не, разбира се. Как бихте могли?
— Знаете ли, че черните дупки и вълните имат сходна структура? Много, много сходна. Кой би очаквал това?
— Искам да кажа, човек очаква Зона X да му сътрудничи поне малко, нали? Заложил съм репутацията си на сътрудничеството й поне дотолкова, че да получим някои точни данни, поне промяна в температурата или нещо подобно.
И доизчистване на последното твърдение:
— Сега сме постигнали макар и частично единомислие, колкото и да е намален съставът ни, че за да анализираме някои неща, обектът трябва да позволи да бъде анализиран, да се съгласи с това. Дори това да стане просто с някакъв отговор, някаква реакция.
Последните две фрази, съпроводени от смушкване с лакът, Чейни изрече малко жаловито, защото той наистина беше заложил репутацията си на Зона X — в общия смисъл, че бе посветил кариерата си на „Съдърн Рийч“. Първоначалният триумф от факта, че е избран, и последвалото стягане, сякаш го душеше гигантска змия на име Зона X, после и онова, което бе прозрял в най-съкровените си мисли и дори преминавайки отвъд границите на собствения си мозък. Че „Съдърн Рийч“ наистина бе унищожила кариерата му, а може би дори бе станала и причина за развода му.