— Какво мислите за заблуждаващата информация, дадена на експедицията? — попита го Контрол, ако не за друго, поне да спре потока от чейнизми. Знаеше, че ученият е имал известна роля във формирането на тези неистини.
Чейни се намръщи така, сякаш Контрол критикуваше качеството на пребоядисване на кола, претърпяла тежка катастрофа. Нима Контрол беше убиец на всяка радост, който иска да смаже увереността на Чейни, неговото весело квакане в стил „нищо не мога да направя“? Но тази веселост през повечето време дразнеше Контрол. Тя винаги беше претекст, още от футболната съблекалня в гимназията — сърдечни закачки, които прикриваха по-големи или по-малки престъпления.
— Не беше… не е точно заблуждаваща информация — отвърна Чейни и помръкна за кратко, докато търсеше подходящи думи. Може би си мислеше, че това е проверка. На лоялността му, на нагласата или на моралната му устойчивост. Но бързо намери думите. — По-скоро създадохме история, разказ, който да ги преведе през тесните проливи. Котва.
Като фар, който отвлича вниманието им от топографските аномалии — фар, чиято функция е да дава сигурност. Може би точно тази история си разказваше Чейни за приказката или точно тази приказка за историята, но Контрол се съмняваше, че директорът е гледала на нещата по същия начин, нито дори биологът с откъслечната си памет.
— Божичко, какъв дълъг път — изпъшка Чейни в тишината.
009: Доказателство
Най-сетне вниманието на събранието по повод стената зад вратата се насочи към мишката и растението.
— Какво можете да ми кажете за тази мишка и това растение? — поиска да знае Контрол, за да види каква реакция ще предизвика. — И те ли са за спомен?
Растението и мишката още бяха в саксията и не бяха изскочили, за да ги стиснат за гърлото, но Уитби и Хсию не ги изпускаха от поглед през цялото време.
— Не, всъщност не — отвърна Грейс след малко. — Тя се опитваше да го убие.
— Какво?
— Не щеше да умре — обясни помощник-директорът презрително, сякаш нарушаването на естествения ред на нещата не е чудо, а оскърбление.
Думите й предизвикаха Уитби да направи обобщение на опитите за унищожение, от които настръхваше косата и които включваха пробождане, старателно изгаряне, лишаване от почва и вода, вкарване на паразити, цялостно неглижиране, излъчване на вибрации на омраза, вербално и физическо насилие и много други. Пресъздаде някои от събитията с крайно маниакална енергия.
Бяха изпратили проби в Централата и може би досега учените там се мъчеха да разкрият тайните на растението.
От Централата обаче не бяха върнали никаква информация, а каквото и да бе направила директорът, не бе успяла да убие растението, дори след като го беше затворила в заключено чекмедже. Само че някой се бе съжалил над него и го поливаше, може би дори му бе дал умряла мишка, за да го нахрани. Контрол гледаше подозрително Уитби и Грейс. Мисълта, че един от тях е проявил милозливост, го изпълваше с малко повече симпатия и към двамата, отколкото изпитваше само преди миг.
— Сигурна съм, че го е взела от залата с проби — намеси се Хсию. — Растението е от Зона X. Най-обикновен вид, макар че не съм ботаник.
После, разбира се, ги поведе към залата с проби.
Само дето Хсию, като лингвист, нямаше пропуск.
Малко преди границата пейзажът се промени и Уитби трябваше да кара с петнайсет километра в час, защото пътят се стесни и стана много труден. Докато се движеха по лекия наклон, тъмните борове и блатото отстъпиха на нещо като субтропична дъждовна гора. Контрол виждаше извитите като въпросителни знаци стръкове на папратите и изненадващо много нежни, чернокрили еднодневки над дървените мостове, по които преминаваха над по-големите поточета. От влажна и наситена миризмата на земята бе станала въпросителна като папратите: нотка на свежест от по-гъстите листаци на дърветата. Контрол осъзна, че се движат през периферията на огромна падина, „топографска аномалия“ със съвсем различен хабитат. Парковете в падините наоколо по някаква причина бяха любимо място за разходка на местните тийнейджъри и понякога, запасили се в Хедли с нелегално придобита бира, те тръгваха за срещи с момичета по тия места. Падините, които той помнеше, бяха обсипани със смачкани кутийки от бира и опаковки от презервативи. Те бяха от ония райони, които местната полиция държи под око, защото там рядко минаваше уикенд без сбиване.